Сърца за изгаряне [bg]

— Откъде си сигурен?

— Във всички случаи на спонтанно самозапалване огънят се разпростира. Дрехите изгарят напълно. Много от самозапалилите се подпалват и предмети около тях. Случва се толкова бързо, че изгарянето обикновено е ограничено, но винаги има следи от някакъв вид външни увреждания. А при нито един от тези случаи няма нещо подобно.

Фогел кимна към дъската:

— 1987 година. Анди Олин Флак. Този го помня — беше по всички медии навремето.

Фаустино се върна до дъската и почука по двете снимки на Флак — преди и след.

— Трийсет и три годишен, от Бетел Парк. Перверзник от класа. Намерихме купища детска порнография у тях. Открит на няколко мили от дома си, в уличка до Браунсвил. Едно от малкото местопрестъпления, където все пак успяхме да открием някаква улика.

— Каква?

Фаустино се приближи до бюрото си, отвори масивното метално чекмедже отляво и взе да рови вътре. Откри една средно голяма светложълтеникава папка, измъкна я и я разтвори върху бюрото си. Вътре нямаше кой знае какво — десетина разпечатани страници и няколко фотографии, прикрепени с кламер. Разгледа снимките за секунда, после плъзна папката към Фогел.

— Този тип имаше портфейл, от който успяхме да свалим отпечатъци, които определено не бяха негови.

— Но не са били в системата?

— Точно така. Предполагаме, че нашият извършител е измъкнал портфейла, за да провери самоличността на жертвата. Той (или тя) не е докоснал парите в брой или кредитните карти. По всичко личи, че нищо не е взето.

— Много дързък ход — да пипа без ръкавици.

— Или се е паникьосал, или просто е тъп. Кой знае?

Фогел разгледа внимателно трите фотографии. Първата беше на портфейла — черна кожа, шофьорската книжка в отделенията вляво, една „Visa“ и няколко други карти отдясно, целият покрит с бял прашец за сваляне на отпечатъци. Намръщи се.

— Колко големи са били ръцете на Флак?

— Забеляза го и ти, а? — Той потупа по снимката. — По-големите отпечатъци са на Флак, а по-малките са онези, които не успяхме да открием в базата данни.

Фогел се замисли за миг, сетне погледна към другите фотографии — и двете бяха на отпечатъци от обувки върху мръсотията в уличката.

— Мислим, че са детски. Размер 35,5.

— Може и да са дамски.

— Да, може.

— Не може да го е извършило дете. Размер 35,5 — това ще рече колко? Десет? Единайсет години? Прекалено малко, за да премести труп като този. Колко тежеше Флак?

— Седемдесет и седем килограма.

— Определено не е дете. Дори аз не съм сигурна дали мога да поместя тяло, което тежи седемдесет и седем килограма.

Фогел заразлиства разпечатките. Шест съдържаха копия на касови бележки.