Кърваво наказание [bg]

48.

Учителя се събуди рязко и веднага се изправи — запъхтял, с разтуптяно сърце.

Винаги се бе радвал на здрав и спокоен сън, но сега и това бе съсипано. Всеки път, когато се опитваше да заспи, в главата му продължаваха да отекват като гонг думите на онова ченге: „манифест на глупостта“.

„Бенет просто се опитва да ме обърка“, упорито се убеждаваше той. Но съмнението продължаваше да се прокрадва в мислите му, да подклажда безпокойството му, да пречи на съня му. Ами ако посланието му не беше достатъчно ясно? Нищо не можеше да реши с толкова замаяна глава. Провери будилника и стисна зъби. Един след полунощ. Как ще се справи утре, ако цяла нощ се тревожи?

Намести възглавницата си и отново затвори очи, обърна се на една страна, после на другата, докато се стараеше да се настани по-удобно. Дълго се опитва да се съсредоточи само върху дишането си, но нищо не постигна.

Проклетото ченге го бе хванало натясно.

Пак се надигна и накрая реши да стане. По някакъв начин трябваше да изразходва тази лоша енергия.

През прозореца на всекидневната си можеше да види Емпайър Стейт Билдинг, осветен в червено. На отсрещната страна на улицата, в модната агенция, с пълна сила се вихреше някакво парти…

„Може би няма да е зле да се поразходя — каза си той. — Само малка разходка около сградата“.

Облече се и тъкмо посегна към дръжката на външната врата, когато се досети, че бе забравил нещо важно — оръжията си. Не можеше да повярва! Това бе признак, че действително е много разстроен.

Върна се в кабинета и презареди двата колта, после завинти към дулата им заглушителите от неръждаема стомана — швейцарска изработка от най-високо качество, каквото винаги осигуряваше компанията „Брюгер и Томет“. Затегна колана с пистолетите около кръста си и облече палтото си.

„Светът навън е опасен — каза си, докато се спускаше забързано по стъпалата към улицата. — Никога не се знае на кого ще налетиш“.