Кърваво наказание [bg]

Стигна едва до средата на източната страна на сградата, когато забеляза някакъв самотен мъж, изправен на тротоара до прелеза на надземната железница.

„Още един гуляйджия, излязъл като мен на свеж въздух“, беше първата мисъл на Пиер. Но в следващата секунда го порази крайно сериозното лице на непознатия.

Взря се в него най-невъзмутимо. Винаги се стремеше да издирва оригинални физиономии, които ще изглеждат добре на фотографиите му. Набитото му око вечно беше нащрек. Вероятно това бе причината да се сдобие с безсмъртна слава. А тази фигура тук… Забеляза нещо трагично в начина, по който се извисяваше на фона на тъмната, напълно безлюдна улица. Толкова подходящ модел за страхотния художник Едуард Хопър.

Но в очите на мъжа се криеше още нещо. Някаква плашеща, копнееща напрегнатост се спотайваше в тях.

Напълно хипнотизиран, той не можа да откъсне очи от лицето му. Едва след това видя двата пистолета със заглушители, които непознатият държеше притиснати до бедрата си.

Пиер застина.

Замаяният му мозък ужасено търсеше някакво обяснение. Първата му мисъл бе за момичето, което го изпрати на стъпалата. Да не би този да е някакъв разгневен ревнивец?

— Почакайте! — заговори Пиер, разперил ръце умолително. — Тя ми каза, че не е обвързана. Моля ви, мосю, трябва да ми повярвате. Или може би сте нейният баща? Тя е млада, да, но много женствена…

Учителя го простреля два пъти в чатала с колта двадесет и втори калибър и веднъж в гърлото с другия, четиридесет и пети калибър.

— Въобще не позна, френски жабар — изрече презрително, докато гледаше как контето безмълвно рухна по очи на тротоара.

Коленичи до падналия мъж и отметна черната коса от челото му. Извади маркер и започна да пише нещо.