Мечтан любовник
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечтан любовник». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Да бъдеш затворен в спалнята на жена е страхотно. Да бъдеш затворен в стотици спални в продължение на две хилядолетия – не чак толкова. А да бъдеш обречен да прекараш вечността като любовен роб, заробен между страниците на книга, може да скапе деня дори на един спартански воин. Като любовен роб, аз знам всичко за жените. Как да ги докосвам, как да им се наслаждавам и най-вече – как да им доставям удоволствие. Ала когато бях призован, за да изпълня сексуалните фантазии на Грейс Алекзандър, открих първата жена в историята, която видя в мен мъжа, изпитал невероятна болка в миналото си. Единствено тя си направи труда да ме изведе от спалнята и да ми покаже света. Тя ме научи отново да обичам. Но аз не съм роден, за да позная любовта. Прокълнат бях да прекарам вечността сам. Като истински пълководец много отдавна приех ориста си. Ала ето че сега открих Грейс – единственото нещо на този свят, без което изстрадалото ми сърце не може да живее. Вярно, любовта лекува всички рани, но ще успее ли да развали едно хилядолетно проклятие?
Джулиън Македонски
— Ние да не сме невидими? — попита Грейс, когато салонната управителка си тръгна.
— Започвам да си мисля, че е така — отвърна Селена, докато се настаняваше на мястото, което гледаше към задната стена.
Грейс седна насреща й и Джулиън, както можеше да се очаква, се намести до нея. Тя му подаде едно меню.
— Не мога да го прочета — каза той и й го върна.
— О! — Грейс се смути, че не се бе сетила за това. — Предполагам, че в древността воините не са ги учили да четат.
Джулиън поглади брадичката си с ръка, а лицето му придоби леко подразнено изражение.
— Всъщност ни учеха. Проблемът е, че ме научиха да чета и пиша на гръцки, латински, санскрит, познавам египетските йероглифи, както и други отдавна изчезнали езици. Както ти се изрази, все съм го разбрал.
Грейс потръпна.
— Май няма да ме оставиш да забравя, че си чул всичко, което казах за теб, преди да се появиш?
— Така изглежда — отвърна Джулиън и сложи десница върху масата.
Селена вдигна очи от менюто и ахна.
— Това каквото си мисля ли е? — попита тя и посегна към ръката му.
За огромно учудване на Грейс, Джулиън й позволи да вземе ръката му в дланите си и да разгледа пръстена, който носеше.
— Грейси, видяла ли си това?
Грейс се приведе напред, за да го види по-добре.
— Не. Бях малко объркана.
„Малко объркана, как ли пък не. Това е същото като да наречеш Еверест хълм.“
Дори и в сумрака на заведението, златното украшение сияеше. Върху плоската му горна част, инкрустирана с рубини и смарагди, беше гравиран меч, обграден от лаврови листа.
— Красив е — каза Грейс.
— Това е генералски пръстен, нали? — попита Селена. — Ти не си бил някакъв си обикновен войник. Бил си истински генерал!
Джулиън кимна мрачно.
— Може и така да се нарече.
Селена ахна благоговейно.
— Грейси, идея си нямаш дори! За да притежава такъв пръстен, Джулиън трябва да е бил наистина важен в своето време. Не са ги раздавали на когото им падне! — Селена поклати глава. — Наистина съм впечатлена.
— Всъщност няма защо — каза Джулиън.
За първи път в живота си Грейс усети, че завижда на Селена за докторската й степен по антична история. Лейни знаеше за Джулиън и неговия свят много повече, отколкото тя можеше да се надява да научи някога.
Ала и без научна степен не й бе трудно да се досети колко ужасно трябва да е било за Джулиън от прочут пълководец да се превърне в любовен роб.
— Обзалагам се, че си бил страхотен генерал — каза тя.
Джулиън насочи вниманието си към нея, усетил неподправената искреност в гласа й. По някаква непонятна за Грейс причина, похвалата й като че ли наистина го сгря.
— Не се справях зле.
— Бас държа, че си сритвал задника на всеки, който ти се е изпречвал на пътя.
Джулиън се усмихна. От векове не бе мислил за победите си.
— Е, наистина сритах задниците на няколко римляни — призна той и Грейс се разсмя, когато чу собствения си жаргон от неговата уста.
— Бързо учиш.
— Хей — прекъсна ги Селена. — Може ли да видя лъка на Купидон?
— О, да! — присъедини се Грейс. — Може ли да го видим?
Джулиън извади украшението от джоба си и го постави на масата.
— Внимавай — предупреди той Селена. — Златната стрела е опасна. Едно убождане и ще се влюбиш в първия човек, когото видиш.
Селена побърза да отдръпне ръка.
Грейс взе вилицата си и с нейна помощ придърпа накита към себе си.
— Защо е толкова малък?
Джулиън се усмихна.
— Да си чувала, че размерът няма значение?
Грейс повдигна вежди.
— И това от устата на мъж с твоя размер.
— Грейси! — ахна Селена. — Никога не съм те чувала да говориш така.
— Това си беше съвсем поносимо, като се има предвид какви ми ги наприказвахте вие двамата през последните дни.
Джулиън отметна назад косата, която се бе разпиляла върху рамото й и този път Грейс не трепна. Определено напредваше.
— Е, как точно го използва Купидон? — поиска да узнае Грейс.
Джулиън остави пръстите си да се плъзнат нежно между копринените нишки на косата й, които блещукаха дори в сумрака на заведението. Копнееше да ги почувства разпилени по голите си гърди. Да зарови лице в тях и да усети нежната им милувка върху бузата си.