Звънтящите кедри на Русия

— Аз и досега не мога да разбера това. Читателите също питат: «Що за човек сте вие?»; «Защо тъкмо вас избра Анастасия?». А аз не мога да им отговоря. Елементарната логика говори, че за нея би бил достоен само някой учен или някой духовен човек.Той може би щеше да я разбере и да я обикне такава, каквато е. Заедно те щяха да допринесат повече полза. А на мен ми се налага целия си живот си да променям, да се ориентирам в много въпроси, които за други, по-просветени, вече са отдавна ясни и понятни.

— Съжаляваш ли сега, че животът ти се промени?

— Не знам. Засега все още се опитвам да осъзная всичко. А на въпроса, защо е избрала точно мене, така и не мога да отговоря на хората. Търся и не мога да намеря отговора.

— И как точно го търсиш?

— В себе си се опитвам да надникна. Питам се кой съм аз, всъщност.

— Може би и ти в нещо си единствен: Така ли?

— Не знам, понякога си мисля, че може и да има нещо в мене. Нали се казва, че подобното подобно привлича…

— Владимире, Анастасия говорила ли ти е за гордостта; за себичността споменавала ли ти нещо?

— Да, говорила ми е, че това е смъртен грях, отклоняващ човека от истината.

— Не те е избирала тя тебе, Владимире. Не те избрала, а те е прибрала. Като никому ненужен и изоставен те е прибрала… Даже и ние не разбрахме веднага това. Да не те обидих с нещо?:

— Не съм съвсем съгласен с вас. Аз имах семейство — жена, деца, — пък и бизнесът ми вървеше добре. Е, добре, нека да не съм от избраниците, но не съм и от най-изпадналите, които можеш да прибираш от улицата, като например клошаря-полковник или някоя отрепка:.

— С жена ти от край време вие въобще не се обичахте. Ти си имаше свой живот и интереси, а тя — свои. Само ежедневието ви обединяваше — или по-скоро инерцията на старите чувства, които постепенно гаснеха. Дъщеря ти също нямяше за какво да си говори с теб, бизнеса ти не я интересуваше ни най-малко. Само на тебе той изглеждаше важен — печалба ти носеше. Днес удар, а утре — или нищо, или загуба, разорение. Пък се разболя накрая — едва не загуби стомаха си. С твоя разгулен живот беше на косъм. Така че съм прав — ти беше свършен човек. Не си въобразявай че…

— Тогава за какво съм ви! Какво съм за нея: експеримент? Опитно зайче?

— Тя просто те обикна, Володя. Искрено, каквато е във всичко. И е щастлива, че не е подбрала от вашата цивилизация някой парвеню — от ония, които си набелязват «перспективни» и атрактивни жени. Не се поставя на пиедестал. Тя е простодушна и иска да се чувства като всички останали жени.

— Ах, и пришълците се забавляват, виж ти! Иска да се прави на Христос — демек и ние ядем и пием с простолюдието, мешаме се с пияници, пушачи:. Виж ти каква «жертва» — да се хареса и в тази роля!

— Любовта й е искрена, Володя — без игри и сметчици. Алогична и за светлите, и за тъмните сили — и за нас, и за «братовчедите», — Анастасия съвсем просто и пред очите ни освети ярко понятието за любовта и нейния велик смисъл. Не с приказки, поучения и нравоучения, а с реални постъпки в самия казан на във вашия, на твоя живот, приятелю! Светлите сили на нашия Творец говорят чрез нейната любов. И не само говорят, но и разкриват в пряко действие една удивителна реалност, каквато ние не сме познавали досега. Ето каква е силата на Жената, силата на чистата любов! Миг преди края тя е способна да подари нов живот, да повдигне любимия човек, да го изтръгне от жестоките нокти на тъмнината и да го пренесе в една светла безкрайност; до го потопи в пространството на любовта и да му даде втори живот, живот вечен!