Сърце (Дневникът на един ученик)
- Автор: Амичис Эдмондо Де
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драгоев
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Сърце (Дневникът на един ученик)». Краткое содержание книги:
Бой
Както трябваше да се очаква, Франти, когото директорът изгони от училище, поиска да си отмъсти. Той причакал Старди зад един ъгъл на излизане от училище, когато Старди минавал със сестра си, която всеки ден ходи да взема от един институт на улица „Дора Гроса“. Сестра ми Силвия, като излизала от училище, видяла всичко и се върна в къщи съвсем изплашена.
Ето какво се случило. Франти с мушамения си каскет, накривен над ухото, се затичал на пръсти подир Старди и дръпнал толкова силно плитката на сестра му, че щял да я събори на земята. Момиченцето изпищяло и брат му се обърнал. Франти, който е много по-висок и по-силен от Старди, си мислел: „Или няма да каже гък, или ще го набия“. Но Старди много-много не му мислил и макар да е малък и нисък, се хвърлил с един скок върху едрия Франти и започнал да му нанася юмруци. Ала получавал повече юмруци, отколкото нанасял. На улицата имало само момичета, никой не могъл да ги разтърве. Франти съборил Старди на земята, но той скочил веднага на крака и пак се хвърлил върху му, Франти го запердашил здравата: по едно време му откъснал половината ухо, ударил го в окото и му разкървавил носа, Но Старди упорствувал и изревал: „И да ме убиеш, пак ще ти отмъстя“. Франти го съборил и започнал да го рита и удря, а Старди отдолу удрял с глава и ритал. Една жена извикала от прозореца си: „Браво, малкият“! Други казвали: „Това момче защищава сестра си!“ „Не се бой!“ „Удряй го!“ А на Франти викали: „Нахалник! Подлец!“ Но Франти също се разярил, турил крак на Старди, съборил го и се хвърлил върху него: „Предай се!“ — „Не!“ — „Предай се!“ — „Не!“ С един скок Старди се изправил на крака, хванал Франти през кръста и с бясно усилие го съборил на земята и сложил коляното си върху гърдите му. „Ах, мръсникът му неден, той имал нож!“ — извикал един мъж като се затекъл да обезоръжи Франти. Но Старди, вече извън себе си, успял да хване юмрука му с две ръце и така го ухапал, че ножът паднал, а по ръката му рукнала кръв. През това време се притекли и други, разтървали ги и ги вдигнали на крака. Франти си плюл на петите, смазан от бой, а Старди, с издраскано лице и насинено око, останал при сестра си, която плачела. Няколко момичета събирали книгите и тетрадките, разпилени на улицата. „Браво, малкият! — казвали наоколо. — Ти защити сестра си!“
Но Старди, който мислел повече за чантата си, отколкото за победата си, се заловил да разглежда една по една книгите и тетрадките си, да не би да липсва нещо или да има някаква повреда, изчистил ги с ръкава си, погледнал писеца си, сложил всяко нещо на мястото му и след това, спокоен и сериозен както винаги, казал на сестра си: „Да бързаме, че имам една задача с четири действия“.
Родителите на децата
Тая заран бащата на Старди дойде да чака сина си, от страх да не срещне пак Франти; но Франти, казват, нямало вече да дойде, защото щели да го затворят. Тая заран имаше много родители. Между другите беше и продавачът на дърва, бащата на Корети, цял портрет на сина си; той е жив и весел, със заострени мустачки и с двуцветна лентичка на петлика на палтото. Аз познавам вече почти всички родители на децата, тъй като постоянно ги виждам там. Има една прегърбена старица с бяла шапчица, която и в дъжд, и в сняг, и в буря идва четири пъти на ден да придружава и да взема едно свое внуче от първи клас. Тя му съблича и облича палтото, оправя му вратовръзката, изтупва му праха, приглажда му косите, преглежда му тетрадките: ясно е, че тя не мисли за друго, че за нея няма нищо по-хубаво на света. Често идва и артилерийският капитан, бащата на Робети, тоя с патериците, който спаси от омнибуса едно дете. Всички другари на сина му, когато минават край него, го милват; той връща на всички милувката или поздрава и няма случай да е забравил някого. Навежда се над всички и колкото са по-бедни и по-зле облечени, сякаш толкова по-доволен е той и им благодари.
Понякога виждам и печални неща; един господин, който не бе идвал от месец, защото бе умрял един от синовете му, и пращаше прислужницата да взема другия, вчера дойде отново за пръв път. Когато видя класа, другарите на умрялото си дете, отиде в един ъгъл и заплака, скрил лицето си с две ръце. Директорът го хвана за ръка и го заведе в канцеларията. Има бащи и майки, които познават по име всички другари на синовете си. Има момичета от съседното училище и момичета от гимназията, които идват да чакат братята си. Има един стар господин, който е бил полковник. Когато някое момче изтърве тетрадка или писалка на улицата, той ги прибира и им ги дава. Виждат се и добре облечени госпожи, които разговарят по училищните работи с други госпожи, които носят кърпи на глава и кошница в ръка; те казват: