Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
3. Фалическата фаза, вече започнала с валоризирането на зърното на гърдата — частичен фалически обект за ерогенната привличаща и поглъщаща орална зона, и на аналния обект на фекалията — валидна, изхвърлена и дадена на майката, която толкова се радва да я поеме, и усложнена с противоречивата естетика и етика, изразена в мимиките на майката.
Но фазата, наречена фалическа по отношение на детеродните органи, достига до забелязването на сексуалното различие. Тя настъпва с известно закъснение, когато момиченцата не са имали възможност до пет или шестгодишна възраст да видят как момченцата пишкат. Това, което възрастните трябва да запомнят, е, че за детето полът още не съществува. Става дума за общо еротични чувствени области и — нещо специфично еротично, но недоловено нито от детето, нито от възрастните — за възбудни усещания във вулвата и може би във вагината на момичето и в пениса на момчето, фалическата фаза е следователно уретрална. Първия път, когато види пениса на момченце, всяко момиченце изпитва желание да се спусне към него и да му каже: „Това си е мое, дай ми го, искам го.“ Което впрочем разсмива момчето и ядосва момичето — като вижда, че не е успяло да раздразни момчето, то незабавно се обръща към майка си: „Защо и аз нямам такова?“ В този момент майката може да преобърне естетическия и етически усет на момичето чрез точни думи, които идентифицират тялото му с нейното. И като следствие — тялото на момчето с бащиното. Веднага след това фаличеекото у майката, гърдите, предизвиква въпроса на момиченцето: „Защо и аз нямам?“ Единственият отговор е: „Когато бях малка, и аз нямах. Пораснаха ми, когато станах девойка. Щом пораснеш, и ти ще имаш цици, гърди.“ На момичетата трябва да се казват точните думи.
Познавах петгодишно момиченце, което наричаше гърдите на майка си „големите й кореми“, а това говори много за значението на означаващото корем за момичето, коремът, който ще придобие такава важност по-късно в психосоматичните смущения на жените, страдащи от генитална фрустрация.
От тази възраст на първична кастрация нататък разликата между момчетата и момичетата става очевидна. Момичетата слагат, прибират в чанти или в някой таен ъгъл всичко, което намерят, докато момчетата взимат само фалически предмети и ги крият на определено място в къщата, за щастие винаги едно и също, където се знае, че трябва да се търсят ключовете, главно ключовете впрочем: нещо, което влиза в дупка. Това показва как спонтанната естетика и спонтанната етика действат у двата пола, дори ако на момичето или на момчето нищо не е обясняваш.
Във връзка с тази неосъзната етика на двата пола във френския език съществува несъвместимост в значенията на думата „дърпам (спусъка)“ за момичетата и момчетата. За момичето тази дума означава „дърпам към себе си“, за момчето означава „стрелям — бум-бум!“ За момичето динамиката на думата е центростремителна, за момчето центробежна. Все в тази възраст започва „хвърлянето на топката“, различно извършвано от двата пола. Момичето хвърля топката отвътре навън. Момчето хваща топката отвътре навън — пренос на оралното, и я хвърля отвън навътре. В оралните сублимации момичето се развива по-бързо от момчето. То, както се казва, е „устато“. Удовлетворено от това, че има пенис, момчето не бърза да проговори. Забелязва се и друга разлика в двигателността: момичетата обичат да бутат предмет, в който са сложили разни неща, докато момчето мести предмети заради удоволствието да ги мести, разбира се, й дори много повече отколкото момичето, но предпочита да бъде в количката, която някой бута, вместо то да я бута. За момичето това вече е идентификация с майката, докато момчето, все още предпочита да остане неин частичен обект.
От момента, в който момичето е приело, като доказателство за съответствието си с женското тяло, да бъде сексуално конструирано такова, каквото е, у него като че ли започва много по-бързо видимо символично развитие, отколкото у момчето. Любопитството, желанието „да прави“, желанието за частичен обект представляват магически квадратчета или таткови пениси, представени от куклите. Очарованите близки мислят, че момичето се държи като малка майка, което не е невярно; само че то е садистична орална и садистична анална майка, която по нищо не прилича на зрялата майка.
Когато на тази възраст момчето също играе на кукли, то не изпитва нужда да има баща, нито дори майка за куклите си. Докато момичето се назовава като тяхна майка и обявява, че таткото на куклите му е неговият татко. Изглежда следователно, че още през садистичната анална и фалическа фаза момчето продължава етиката на дуалната ситуация, в която представя чрез поведението си както майка си, така и баща си, а любимите му предмети, плюшените животни например, са негов образ, докато самото то е образ на майка си.