Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
Откакто съществуват и свободно се използват противозачатъчните средства, у девойките са се появили две чувства. Първото е страхът да не станат смешни, защото не са спали с момче, макар още да не са влюбени, и вторият, който създава грижи на гинеколозите, е, че след няколко доказателства за сексуална безчувственост в условията, за които говорих no-горе, девойките спират да взимат хапчета, за да имат дете. Не за да го отгледат и възпитат, а защото, убедени в своята фригидност, искат да са сигурни поне, че са жени, и да го проверят чрез забременяване. След което прибягват до аборт, възприеман от повечето от тях съвсем лекомислено. Но не от всички — абортът, необходим поради ситуацията на пълна социална и личностна незрелост, е травма не за съзнателната психология, а за несъзнаваното у девойката.
Ерогенната либидна представа за тялото и половия орган у момичето; естетическото и етическото символизиране като неин резултат
В процеса на сексуалното развитие на момичето можем схематично да обособим следните етапи:
1. Пасивна орална и анална фаза. Всичко, свързано с функционирането, с потребностите, които винаги са свързани с желания, включително с желанията на майката, говори, че е хубаво, че е добре „добре“ да се яде и дори „много“ да се яде. Не е хубаво, грозно е да се повръща. А и предизвиква тревожност. Колкото до аналната ерогенност, изпражненията трябва да бъдат хубави, но мама, която изглежда толкова щастлива да обира изпражненията от седалището на детето, когато са хубави, и която придобива обезпокоено изражение, когато не са такива, поражда начало на естетика (на естетически чувства), която се състои в това, че щом детето се научи да контролира движенията на ръцете си, то започва да опипва храната и фекалиите си. В този момент предметът, който досега е бил „хубав“ за гълтане, се оказва „не хубав“ за пипане. А другият предмет, хубав, когато го е взимала мама, не е хубав, когато го взима детето.
2. Следващата, садистична орална и анална фаза, се смесва с първата, щом се появи възможност за действията хващане и хвърляне, тъй като ръцете са мястото за преносна ерогенната орална и анална зона. Правенето с уста и правенето с анус се прехвърля върху „доброто“ или „лошото“ правене с ръце.
По време на тези две фази, в условия на езикова комуникация с майката и другите близки и благодарение на езика и реакциите на околните, детето пренася желанието си върху двигателните си прояви. Именно тук сложните ценностни скали се пресичат и взаимно се унищожават. Когато вкусът на детето не е задоволен от дадена храна, то я отхвърля — това е лошо. Ако обаче отхвърля с ръка нещо горещо, това е хубаво. Когато нещо е хубаво и то иска да го докосне, това може да доведе до катастрофа; затова пък има лоши неща, които е приятно да се пипат. Ето защо през този садистичен анален период се структурират ценностни скали, противоречащи на желанието и удоволствието на детето, което се отчуждава от желанието и удоволствието на майката. Да плаче, когато не се чувства добре, е хубаво, но от гледна точка на родителите е лошо. Може да се каже, че през тези период се създава склонността към лъжа у дете със силно либидо, което получава възпитание обратно на онова, което му се струва хубаво. Обратно и по отношение на ритъма на уриниране и дефекиране, както и на ритъма на сън. Според спонтанния му ритъм, на детето не му се спи — обаче трябва да спи, трябва да мълчи, да стои на тъмно и да няма играчки. Всичко това изкривява желанието в неговото осъществяване, което не е нито „добро“, нито „лошо“, но което даден тип възпитание прави „лошо“. От тази възраст нататък децата и от двата пола могат да развият мазохистичен морал, за да останат в хармония с родителите си.