Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
— клиторен оргазъм;
— клиторно-вулвен оргазъм;
— вагинален оргазъм;
— маточно-околоматочен оргазъм, който погрешно се смесва с предишните, особено с вулво-вагиналния, защото не се осъзнава от жената, така че тя никога не говори за него. Смятам, че трябва да го различаваме както по обективни описателни причини, така и по либидни причини, засягащи психоаналитичната теория6.
Оргазмите могат да бъдат изолирани или верижни, като първите създават условията, които пораждат вторите, но може и да са неразличими един от друг в общото удоволствие на жената.
На всяко ниво на засилване на удоволствието процесът (както и в нивата на либидна еволюция) може да бъде прекъснат, изтласкан, отречен, заместен от симптом.
Необходимата продължителност за постигане на оргазъм е много различна дори за една и съща жена. Интензивността и качеството също. Времето за почивка между половите актове, осигуряващо им задоволително протичане, също е различно. Всички тези фактори зависят не само от жената, но и от двойката, която формира с партньора си, изобщо и в дадения момент. Веднъж изпитан по време на коитус и при липса на особено разстройващи елементи в отношенията на двойката, оргазмът винаги се повтаря с различно качество и интензитет, но без никога да слиза под определено минимално ниво на удоволствие. Смятам, че вариациите в чувствената и емоционална сила на получените с един и същ партньор оргазми са най-специфичният факт на гениталната сексуалност на жената.
Прието е да се смята, че клиторната възбуда служи за отприщване на вулво-вагиналните секреции и на удоволствието, очаквано и искано от жената от въвеждането на пениса във влагалището. Секрециите правят проникването лесно и приятно и за двамата партньори. Възбуждането на зърната следва да се свърже (клинично и главно теоретично) с клиторното възбуждане, т.е. то може да не съществува, както може да не съществува и клторното възбуждане, или обратно, може да съществува като компенсация на стеснен клитор или на липса на клитор, и не носи удоволствие след момента, в който възбудата на вагината е навлязла във възходящата си фаза. Наблюдавани са дори първични вагинизми у девственици, които се дължат на продължаващата мастурбация на зърната, до която се ограничават телесните им срещи с твърде дълго отлагащия проникването любовник.
Клиторната възбуда не може дълго да се търпи сама по себе си и предизвиканият от нея оргазъм, когато се осъществи преди началото на другите наслади, е разочароващ, несъзвучен, двусмислен, противоречащ на вулвеното удоволствие, което иначе би задействал. Този факт може би се дължи на еректичното съответствие на клитора с мускулно-скелетната система, която е посредник на организацията и запазването на кинетичния образ на тялото. А при жената оргазмът се разгръща само с отпускането на всички мускули с изключение на перинеалните, обслужващи пенисното захващане — тяхната двигателност е слабо осъзната, и на коремните, на които не се налага да се инвестират в обектното отношение през фалическата фаза. От друга страна през оралния архаичен период клиторът може би е бил свързван с език или зъб, едновременно удължен и секретоотделящ. Но тогава, въпреки ексклузивното си значение, почти не е посилно диференцирани усещания.
Обратно на онова, което мислят мъжете, при много жени желанието не е избирателно фокусирано в клитора или поне не непрекъснато; при много от тях желанието по време на контур от самото начало е съсредоточено върху обиколния ръб на вулво-вагиналната кухина, а клиторното удоволствие е допълнителен елемент в момента на максималната вагинална наслада; това може би става, когато се пробуди маточната шийка, която за много жени е двусмислен орган — фалически изправен в дъното на вагиналната кухина, — за чието съществуване те често не подозират, поне не за осезателната му чувствителност, преди да са изпитали удоволствие по време на полов акт. С две думи когато е сам, клиторният оргазъм не уталожва сексуалното напрежение.
6
Психоаналитичната теория се съобразява с наслаждението, изпитвано от органите, което е неотделима част от несъзнаваното. — Б.а.