Женската сексуалност

Свянът на девойката е свян на чувствата. Той засяга тялото само в началото на установяването на женствеността. Това обаче не е причина родителите да не продължат да проявяват целомъдрие спрямо дъщеря си и да не я възпитават в телесно целомъдрие вкъщи. Защото, както учим детето да не поврежда собствеността на другия, да не я краде дори в семейството, за да го подготвим за социалния живот, така и възпитанието в семейството е предназначено да подготви детето за живот извън него. Липсата на подобно формиране на женствеността чрез поведение, което я валоризира (а целомъдрието валоризира женствеността), е недостатък във възпитанието, давано от майките.

У девойките мастурбацията може да продължи и след пубертета, но може и изобщо да не съществува. Това не показва липса на чувственост. Еротизмът на момиченцето и на девойката, със или без мастурбация, й носи сладострастни усещания чрез сънищата или фантазмите, свързани с младежите, които вижда, било защото ги познава много добре, било защото ги познава съвсем бегло. Възпитанието също играе роля в този любовен плам, който понякога разстройва чувствителността на девойката. Тя рядко го споделя с майка си, но често го прави с друга жена, приятелка или член на семейството. Достатъчно е да заговори за това и да чуе: „Нормално е, всички сме го преживявали!“ и нещата се наместват. В противен случай мастурбацията може трайно да се установи, поддържайки блянове, които девойката смята за нередни или неприлични, във всеки случай за ненормални. Защото въображаемият еротичен живот не изглежда нормален за момичето, както за момчето.

Малко нещо знаем за еротичното инвестиране на гениталните пътища у девойката и това, което знаем, е споделяно от жените със задна дата. Не е сигурно обаче, че те си спомнят добре младостта си, защото когато сме вече зрели, ние проецираме сегашните си усещания и чувства върху миналото.

По-добре познаваме ефектите на нарцисизъм, който не е инвестирал в еротизацията на гениталните пътища. Това са соматичните смущения, които придружават мензиса или съпътстват желанието за деца от ревност към майката, когато тя роди бебе. Лекувала съм момиченце на тринайсет години, вече с мензис, което внезапно започнало да получава кръвоизливи, заради които го завели на гинеколог; той не успял да го прегледа и го изпратил при гиноколожка, която също не успяла да я прегледа и която, смятайки, че детето е психотично или поне силно невротизирано, го бе изпратила при мен. Детето наистина болезнено изживяваше ревността си към току-що родилата майка. Новороденото братче бе променило целия едипов комплекс. В това семейство нищо никога не беше обяснявано. Очевидното тежко състояние на момиченцето, и органично, и психологическо, се подобри за три седмици, т.е. след шест сеанса, по време на които употребените от мен думи му позволиха да излезе от нещастното си и денарцисизирано мълчание, да се отпусне и да ми разкаже за желанията си да убие братчето си. Точно тези братоубийствени желания бяха предизвикали кръвоизливите. Всъщност тя не искаше да унищожи братчето си, а обекта на гордост на майка си. Това девойче не бе информирано за бащината роля в зачеването.