Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
Момичето започва да инвестира в предпочитани от него момчета. То ги нарича „годеници“, опитва се да ги накара да го целунат, да му дръпнат косата и после да му кажат: „Хайде да се гоним.“ Е, момичето се гони известно време, но това не го интересува толкова; онова, което иска да знае, е, че момчето го предпочита. Онова, което иска момчето, е да играе с нея на двигателни игри.
По същия начин въображаемото, свързано с раждането, е различно при момичетата и момчетата. Когато момиченцето говори за времето, „когато ще е голямо“, то си мисли, че ще има деца и съпруг и че момиченцета ще са нейни, а момченцата на таткото. Представя ли си бъдещето, момченцето обикновено има само един син, а за жената не знае, не смее да каже, че това ще е майка му, пък и не мисли, че това ще е майка му. То ще бъде едновременно татко и мама.
Когато детският семеен лекар е жена, момчетата не обичат да играят на доктор или се оставят момичетата да ги убедят, но само ако в играта се вложи малко са-дизъм, както прави лекарката. Докато ако семейният лекар е мъж, и момичетата, и момчетата обичат да играят на доктор. Това е защото момичетата се отъждествяват с ролята, все едно дали е на мъж или жена. А момчетата се отъждествяват преди всичко с личността.
Разликите са доста забележителни и когато децата играят на продавачи; това са игри на размяна, при които този, който играе ролята на търговеца, дава някакъв предмет, а клиентът му дава пари и се прави, че отнася предмета. Е, момичетата никога не играят на месар, винаги на месарка. Те играят само роли, които могат да се изпълняват от жени. Когато няма роля за жена, предпочитат да бъдат клиентката. Момчето играе ролята на търговеца и на клиента, но никога на клиентката, нито на търговката. Това показва до каква степен, когато са навлезли в едиповия комплекс, децата се стремят да се идентифицират с някаква роля, но също, и главно, с личността, която я играе.
Да вземем децата, които ходят на детска градина. Като се приберат вкъщи момичетата играят на учителка. Момчетата никога. Те понякога се забавляват да прилагат уменията, на които ги е научила учителката. Така играят на училище, но не и на учителка. Докато, когато имат учител, което се случва все no-рядко, момчетата обичат да играят на учител на момчета. Животните им, които са ученици, никога не са момичета, винаги са момчета.
Няма съмнение, че през едиповата фаза, която може да продължи до шест-седем години при момчето и до по-късно при момичето, либидото на момичешкия Аз е в по-изгодно положение, тъй като не се грижи за ценния член — пениса. Нарцисизмът на момчето е подчинен на нуждата да защитава еректилността на своето силно, сръчно, ловко и страшно тяло, докато приелото пола си момиче вече няма от какво да се страхува, освен да бъде нападнато от някой, който не й харесва. Затова то много бързо развива в себе си способност да избягва опасността, благоразумие, пестеливост, чувство за самосъхранение. Както и умението да крие съкровищата си.
Рискованото нападение е момчешки акт. Когато ерогенната зона е изложена на показ, както у момчето, то рискува много. Тъй като ревнува пениса на баща си, то проецира тази ревност върху големите и смята, че те ревнуват пениса му. Следователно то се страхува от нападението на големите. В същото време желае да ги предизвика, за да прикрие страха си. Когато се бои от нападението на момче, момичето високо вика, не го е страх да покаже страха си. Когато момчето усеща своята еректилност, то има нужда да тръгне на война, за да я изложи на риск, за да я покаже на всички, за да шашне околните. Да сече и посича, ето каква роля трябва да играе, за да гарантира сигурността на личността си отвъд непостоянната си пенисна еректилност. Тези изблици на дързост и напористост, когато са потвърдени от възхитеното от момчешкия кураж обкръжение, му позволяват да си поеме дъх в моменти на депресия. Тогава то може да се надява, че спортните му и воински подвизи ще го предпазят от проверките на гениталната му, локално пенисна сила. Любопитно е, че момчетата са, както се казва, много по-нежни от момичетата. Тоест, че при най-малкото накърняване на телесната им цялост се възражда фантазмът за предпологаемата агресия, понесена от момичетата, която може да сполети и тях.
Момчето, мъжът трябва да преодолява своите пасивни орални и анални нагони, защото те са не само заплаха за кастриране, но може би и за анално изнасилване. То не се облича в плисирани рокли, не подчертава привлекателните подробности, обгръщащите движения — това би било твърде опасно! Освен себе си и собственото си тяло, чиято цялост трябва да съхрани, момчето следва също да запази и защити своите изложени на открито притежания, първите си притежания, пениса н тестикулите. Че и да защити и изпълни поетите ангажименти. Именно тук често се проявява по твърде сложен начин мъжкият мазохизъм — момчето трябва да се откаже от регресията към майчинските грижи, макар те да са съблазнителни и главно необходими, за да предотврати разпокъсването, на което е много повече изложено във фантазмите си от момичето. Момичетата са спокойни. Всичко е свършено, вече няма какво да се реже. И наистина момчето действително рискува кастриращо разкъсване в телесните сблъсъци на боя с други момчета. И въображаемо рискува същото в еректилните си фантазми за сексуални завоевания, тъй като те винаги са последвани от спадане на пениса. Рискува и символично чрез името си — то може да бъде опетнено от извънбрачните действия на жена му, от неуспехите на братята, на потомството му — всички те носят името му.