Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Добре — промърмори Майра и си каза, че приятелката й все още не се е излекувала от дълбоката душевна травма. Очакваха я нелеки години. — Все още поставяш на първо място професията си.
— За мен тя е най-важното нещо в живота ми. Винаги ще си остана ченге.
— Навярно си права. — Майра леко се усмихна. — Предлагам да поръчаме обяда, после ще ми обясниш защо настояваше да разговаряме.
Осма глава
Ив послуша Майра и си поръча омари, после си взе от хляба, поставен в сребърна кошничка. Докато се хранеше разказа на лекарката подробности от биографията на Фитухю и описа сцената, която бяха заварили в банята.
— Доколкото разбирам искаш да преценя дали е бил човек, способен да посегне на живота си. Дали е бил емоционално склонен към самоубийство.
— Точно така.
— За съжаление не мога да ти помогна. При определени обстоятелства и психична нагласа, всеки човек е способен да отнеме живота си.
— Мисля, че грешиш — заяви Ив толкова решително, че Майра се усмихна.
— Не съди по себе си. Малко са хората като теб, ти умееш да се оправяш при всякакви обстоятелства, защото си силна, решителна и волева. Но си спомняш какво е да си отчаяна и безпомощна, да си загубила всякаква надежда.
Ив си помисли, че приятелката й е напълно права. Неспокойно се размърда на стола си и заяви:
— Фитухю изобщо не беше безпомощен.
— Понякога външният вид и поведението на определен човек лъжат. — Доктор Майра направи знак на Ив да не я прекъсва. — Все пак имаш право. Така, както ми описа този Фитухю, едва ли е бил човек, склонен към самоубийство — доколкото разбрах, не е бил импулсивен и не е обичал да прибързва.
— Всъщност смъртта му беше неочаквана — замислено изрече Ив. — Часове преди това имах „схватка“ с него в съдебната зала. Беше арогантен и самодоволен както обикновено.
— Сигурна съм, че имаш право. Работата е там, че мнозина от нас, сблъсквайки се с тежък проблем, предпочитат да умрат, вместо да го разрешат или да се опитат да преодолеят мъката. Не знаем какво се е случило с Фитухю през онази нощ.
— Надявам се на помощта ти — промърмори Ив. — А сега чуй нещо любопитно. — С безразличието на полицай тя й разказа за другите две самоубийства. — Струва ми се, че са свързани.
— Но какво е общото между адвоката, политика и инженера?
— Може би теорията ми ще се потвърди — и тримата са имали странно мозъчно увреждане. — Ив намръщено забарабани с пръсти по масата. — Налага се да използвам всичките си връзки, за да се добера до цялата информация, но почти съм убедена, че причината за самоубийството е по-скоро физиологична, отколкото психологическа. И ако има някаква връзка помежду им, непременно ще я открия.
— Струва ми се, че в случая едва ли ще ти бъда от полза, но ако откриеш информация, която свързва трите случая, ще се опитам да ти помогна.
— Надявах се да го кажеш. Не разполагам с много време. Скоро делото „Фитухю“ ще трябва да мине на заден план. Ако не успея да убедя командира да ми отпусне още малко време, случаят ще се смята за приключен. Но засега…
— Ив, здравей. — Риана грациозно пристъпи към масата. Роклята й във всички цветове на дъгата подчертаваше необикновената й красота. — Радвам се да те видя. Бях на съседната маса и казах на колегата ми, че не съм се припознала и че това действително е съпругата на Рурк.
— Риана… — Ив престорено се усмихна. Не се нервираше, че редом с червенокосата изглежда като продавачка на улична сергия, но се раздразни, че прекъсват сериозния й разговор. — Запознайте се: доктор Майра, Риана От.
— Приятно ми е, доктор От. — Психиатърката любезно подаде ръка на новодошлата. — Чувала съм за вас и се възхищавам от постиженията ви.
— Благодаря. Бих могла да кажа същото. Истинска чест е да се запозная с една от най-големите специалистки в областта на психиатрията. Преглеждала съм няколко ваши дисертации и ги намирам безкрайно интересни.
— Ласкаете ме. Моля, заповядайте при нас.
— С удоволствие. — Риана въпросително погледна Ив. — Стига да не прекъсвам някакъв служебен разговор.
— Изглежда, свършихме с тази част от програмата — язвително изрече Ив и вдигна поглед към сервитьора, който се беше отзовал на дискретния жест на доктор Майра. — Само чаша кафе без сметана.
— Същото и за мен — обади се Майра. — Искам и от пая с къпини — не мога да устоя на изкушението.
— Аз също. — Червенокосата лъчезарно се усмихна на сервитьора, сякаш той лично щеше да приготви кафето и десерта й. — Ако обичате, двойно капучино и парче шоколадова торта. До гуша ми е дошло от консерви. Възнамерявам да се храня до пръсване, докато съм в Ню Йорк.