![Създания от светлина и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Създания от светлина и мрак [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Създания от светлина и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава те се появязат в просветващи правоъгълници, очертани по пода, появяват се бездиханни и немигащи, положени хоризонтално върху невидими отворени катафалки на височина от два фута, като одеждите и дрехите им са във всички цветове, а телата им са на всякаква възраст. Ето, някои са с криле, а други имат опашки; някъде се виждат рога, а другаде — дълги нокти на хищни птици. Известна част от тях разполагат с всичко споменато, в някои са вградени машинни части, а при други липсват.
Понася се стон и пукот на крехки кости, последвани от раздвижване.
С шумолене, прищракване и разтриване те стават и се изправят.
После коленичат пред него, а въздухът се изпълва само с една дума:
— Господарю.
Той обръща зелените си очи към множеството, а отнякъде до ушите му стига смях.
Обръща се няколко пъти и размахва бастунчето си. Внезапно нещо се раздвижва и тя застава до него.
— Врамин, новите ти поданици ти отдават почит.
— Лейди, как успя да стигнеш дотук?
Тя се изсмива отново и не отговаря на неговия въпрос.
— И аз дойдох, за да те поздравя: привет, Врамин, Господарю на Дома на мъртвите!
— Много си любезна, уважаема лейди.
— Не става дума само за любезности. Краят наближава и желаното от мен вече е почти реалност.
— Ти ли вдигна тези мъртви?
— Разбира се.
— Знаеш ли местонахождението на Анубис?
— Не, но мога да ти помогна, за да го намериш.
— Тогава нека мъртвите си легнат отново, а аз ще помоля за твоето съдействие. Освен това мога да те попитам какво е твоето желание.
— А аз мога да ти кажа.
Внезапно мъртвите слизат в гробовете си и лягат. Светлините изчезват.
— Знаеш ли защо избяга Анубис?
— Не, току-що пристигнах.
— Напуснал е всичко, преследван от сина ти Тайфон.
Червената Магьосница се усмихва под воала си.
— Безмерно съм доволна, че Тайфон е жив — казва тя. — Къде е той сега?
— В момента преследва Озирис, за да го убие. Възможно е вече да е премахнал и кучето, и птицата.
Тя продължава да се смее, а нейното духче скача на рамото й, хванало стомаха си с две ръце.
— Колко прекрасно е всичко сега! Нека погледаме!
— Чудесно — съгласява се Врамин и очертава в тъмнината зелена рамка.
Изис приближава до него и хваща ръката му с двете си ръце.
Внезапно в рамката се появява картина, която се раздвижва.
Вижда се черна конска сянка, която самотно се движи по някаква стена.
— С нищо не може да ни помогне — отбелязва Врамин.
— Вярно е, но на мен ми е приятно да погледна отново своя син, който носи в себе си Бездната Скаганаук. Къде би могъл да е неговият брат?
— Отново тръгна с баща си, за да се сражават с Безименното.
Изис свежда поглед и картината започва да играе.
— Бих погледала още — казва тя най-после.
— Преди това ще трябва да открия Анубис и Озирис, ако още са живи, както и Мадрак.
— Съгласна съм.
Картината бавно се оформя в своята смарагдена рамка.
НА ТОЗИ БРЯГ И ПЛИТЧИНА
Застанал на мястото си, той наблюдава Нещото Което Виеше В Нощта.
Сега то не вие.
Освободено, то се навежда към него, подобно на кула от пушек или брада без брадичка…
Вдигайки звездния жезъл, той очертава огнена шарка в средата му.
То продължава напред.
Огнените пламъци минават през целия светлинен спектър, преди да изчезнат.
То започва да вибрира, а неговите ръце коригират положението на жезъла.
То се намотава в посока към него, след което се оттегля.
Без да помръдне от мястото си, което е над облаците и всичко останало, той го обсипва с мълнии.
Разнася се някакво бръмчене.
Звездният жезъл вибрира в ръката му, издава виещ тон и изсветлява.
Нещото пада назад. Сет прави крачка по небето и атакува.
То се отпуска и пада, отдръпвайки се към повърхността на света.
Сет продължава да го преследва, като се изправя на някакъв планински връх. Някъде под луната вървят един след друг Принцът и Генералът.
Сет се засмива и по цялата дължина на създанието се разнася горещината на избухващо слънце.
То се обръща и нанася удар, докато Сет се оттегля през континента, сподирен от гъби от пушек.
Бури разтърсват рошавите си глави. Кълбовидна мълния прекосява небето. Вечният сумрак просветлява от езика на пламъка, който пада върху неговия преследвач.
Обаче то продължава да напредва и по пътя му се срутват цели планини. Далече по-долу земята се разтърсва, а обувките на краката на Сет хвърлят мълнии и гръм по местата, където той минава.
Дъждовете са като стена, а облаците стават все по-плътни. В ниското се появяват някакви очертания на комини, окичени с пламък.