Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
Всички станаха, когато Хейс влезе. Президентът се приближи до немския посланик Густав Кох и се здрависа с него. После взе единия от двата стола пред камината и седна. Майкъл Хейк взе другия, а Кенеди седна на канапето до генерал Флъд, председателят на Обединеното командване. До генерал Флъд беше седнал неговият шеф, министърът на отбраната Рик Кълбъртсън. Точно срещу тях седяха външен министър Мидълтън и посланик Кох.
Хейс се облегна назад и кръстоса крака. Погледна към посланик Кох със загрижен вид. Вътре в себе си се опитваше да отгатне какво мислят в момента държавният секретар и посланикът. Срещата беше свикана по тяхно желание. Най-малкото, беше необичайно да се настоява на подобна среща да присъстват председателят на Обединеното командване и министърът на отбраната, когато подобни мероприятия са в прерогативите на Мъглявото дъно, както беше известно Външно министерство.
Присъстващите бяха представени на посланика. Хейс плесна с ръце.
— Какво мога да направя за вас, господин посланик? — запита любезно.
Кох се изкашля и стрелна с поглед Мидълтън. После се обърна към президента:
— Канцлерът Фогт ме помоли да говоря с вас по много сериозен въпрос. — Кох владееше английски до съвършенство. Дипломат от кариерата през трийсет и една от шейсетте си години, той разбираше значението на присъстващите двама от Пентагона. Затова и веднага намеси името на германския държавен глава.
Що се касаеше до Хейс, той не мислеше лесно да се дава на посланика и на държавния секретар. Не показа с нищо, че знае за какво ще стане дума. Кох се почувства неловко сред настъпилото мълчание и погледна към държавния секретар за помощ.
Накрая Мидълтън каза:
— Сър, предполагам, вече са ви информирали за случилото се в Германия през уикенда. — Мидълтън потърси потвърждение върху лицето на Хейс. Изразът на президента на казваше нищо. — Сър, става въпрос за убийството на граф Хагенмилер и за пожара, унищожил един от най-изящните домове в Европа и… — Мидълтън добави с мъка: — безценна колекция от произведения на изкуството.
Хейс кимна.
— Запознат съм със ситуацията. — Никакви думи на съчувствие.
— Сър — продължи министър Мидълтън. — Посланик Кох беше близък познат на граф Хагенмилер, както и канцлерът Фогт.
Хейс кимна хладно.
Кох беше объркан от липсата на емоции у президента, но тъй като рядко му се беше налагало да говори с него, пренебрегна странността в поведението му и продължи:
— Канцлерът Фогт е дълбоко загрижен, че убийството на граф Хагенмилер може да е извършено от чуждестранна разузнавателна служба.
— Така ли? И защо мисли така? — Президентът закова погледа си върху посланика.
— Имаме достъп до определена информация, която ни навежда на този извод.
— И каква е тази информация?
Посланик Кох се надигна.
— Осведомиха ни, че графът е бил под наблюдение в дните преди смъртта си.
— Наблюдение от кого?
Кох хвърли поглед към Айрини Кенеди.
— От ЦРУ.
— И?
— Можете ли да потвърдите или да отречете, че ЦРУ е следяло граф Хагенмилер?
— Потвърждавам, че ЦРУ е следяло графа преди смъртта му.
Посланикът беше доволен от честния отговор. Обаче не беше във възторг от посоката, в която трябваше да поведе разговора. Подбра внимателно думите си:
— От дълго време сме много добри съюзници, господин президент. Канцлерът Фогт е дълбоко загрижен, че взаимоотношенията ни могат да бъдат изложени на риск от инцидента.
— И защо? — Хейс разбра за какво намеква посланикът, но искаше да го чуе от него.
Кох сведе очи и стрелна изпод вежди Кенеди.
— Канцлерът се тревожи, че… ЦРУ… може да е действало без ваше разрешение и е извършило нещо, което би накарало да размислят и най-големите привърженици на Америка в моята страна.
В известна степен на Хейс му стана жал за посланика. Много вероятно беше нарочно да не са му казали за последните сделки на граф Хагенмилер. Кенеди предполагаше, че и германският канцлер също е в неведение. Само това караше президента да се въздържа да не избухне.
— Господин посланик, аз също ценя приятелството ни. Германия е един от нашите най-големи съюзници. — Той се наведе напред и потърка длани. — Колко добре познавате граф Хагенмилер? Искам да кажа — познавахте?
— Доста добре. Семейството му е много уважавано, занимава се с изкуство и благотворителна дейност.
— Знаехте ли, че той е продавал стратегическо оборудване на Саддам Хюсеин? Оборудване, което се използва за производството на компоненти за ядрени оръжия?
Бомбата беше хвърлена. Държавният секретар Мидълтън се завъртя неудобно, а лицето му придоби пепеляв оттенък. Посланик Кох трябваше да се убеждава още.