Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
Умът й изобщо не можеше да се съсредоточи върху задачата, а духом тя се намираше на съвсем друго място. Слава Богу, че Брокоу не й зададе импровизирани въпроси. Анна благодари на оператора и се сбогува до утре с него. Не можеше да спре да се тревожи за Мич. Не бяха получили ни вест, ни кост от него от събота, а и съобщението по електронната поща беше много загадъчно. На всичкото отгоре се чувстваше ужасно, че е поставила семейство О’Рурк в такова положение. Лиз беше бременна и се нуждаеше от спокойствие. От друга страна обаче, притеснението й за Лиз й беше помогнало да се вземе в ръце след кризата в събота вечерта. Беше се извинила на Майкъл на следващата сутрин, а той също й поиска прошка за грубото си поведение. Лиз се държа хладно към Майкъл и не му говори през по-голямата част от деня, докато Анна не я склони да престане. „Майкъл няма никаква вина — обясни й тя. — И не трябваше той да бъде въвлечен в подобно положение.“
Анна се беше опитала да си тръгне от дома на приятелите си и да се върне в своя апартамент. Не искаше да замесва О’Рурк повече. Проблемът беше неин и на Мич. Горкият Мич. Чудеше се дали да се тревожи за него, или да му се сърди. Чувствата й бяха деветдесет процента от първото и десет от второто. Искаше да се върне вкъщи невредим, но понякога през сълзи се заклеваше, че ще го убие, задето я е накарал да преживее подобно нещо.
Мич беше добър в занаята си. Само това знаеше. Беше го видяла в действие по време на кризата със заложниците в Белия дом. Беше ефективен като цял специален отряд, но в крайна сметка също бе човек. Бащата на Райли беше полицай, както и двамата й братя. Тя беше виждала как убиват непобедими мъже. Всички до един — упорити като Мич. Ако имаше късмет отново да го види, щеше да му покаже какво е инат. Ще се уволни, иска или не, и ще се оженят! Твърде много беше преживяла с него, за да го губи.
Райли още кипеше от гняв, когато рязко отвори вратата и влезе в главното фоайе на Западното крило. Служителят от Тайните служби зад бюрото й се усмихна, но тя не му обърна внимание. През последните два часа беше крила истинското си настроение, докато разговаря с продуцентите от Ню Йорк, и повече не можеше да се прави на радостна и щастлива. Зави вдясно, когато някой отзад я повика.
Джак Уорч, специалният агент, ръководещ отделението за охрана на президента, стискаше в ръката си папка.
— Как си тази вечер, Анна? — попита.
Райли отметна от лицето кичур кестенява коса.
— Не много добре, Джак. Ти какво правиш още тук?
— Президентът ще работи до късно.
Тя погледна към коридора зад Уорч, в посока на Овалния кабинет. Имаше доста голяма вероятност човекът зад тази врата да знае къде се намира в момента Мич. Дали обаче ще й каже истината, беше друг въпрос. След терористичното нападение срещу Белия дом Хейс я беше помолил лично да не разгласява самоличността на Мич Рап. Президентът не искаше нито медиите, нито политиците да узнаят, че оперативен офицер от ЦРУ е стоял в основата на успешната акция по освобождаване на заложниците. В замяна на нейното съгласие Хейс й предложи специален достъп до него. След като стана близка с Мич, той поиска да му обещае, че няма да се възползва от достъпа до президента, за да научи какво е вършил за ЦРУ. Имайки предвид какво беше преживяла през последните два дена, нарушаването на това обещание й се стори незначително.
— С кого е?
Уорч се усмихна.
— Знаеш, че нямам право да ти кажа.
Лицето на Анна остана сериозно.
— Трябва да го видя.
Агент Уорч усети, че е непреклонна.
— Стой тук — каза след малко. — Ще видя какво мога да направя.
Райли зачака във фоайето. Свали черния си шлифер. Помисли си дали да не се обади на О’Рурк. Майкъл я беше докарал с колата тази сутрин и тя обеща на Лиз, че ще се обади, когато свърши с вечерните новини, за да дойде той да я вземе. Тъкмо се канеше да вдигне слушалката на един от телефоните в сградата, когато Уорч се появи зад ъгъла.
— Ела с мен, Анна. — Сетне се обърна и тръгна към коридора, а Райли го последва.
Президентът Хейс беше седнал зад бюрото в Овалния кабинет, когато те влязоха. В стаята се носеше тиха джазмузика. Хейс беше буквално притиснат между две купчини папки, преглеждаше набързо документите и ги подписваше. Когато Уорч и Райли се приближиха до бюрото, той взе нова папка, прочете бележката, прикрепена с кламер отпред, отвори папката и сложи подписа си на четири отделни страници. После я затвори и я сложи на върха на купчината от дясната му страна. Свали очилата, изправи се и си облече сакото.