Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
— Ето.
— Благодаря. — Камерън взе своята.
— Очаквах да ми се обадиш сутринта. Какво се случи?
— Имахме някои проблеми. — Камерън отпи от изстудената водка.
— Сериозни ли?
— Можеха да са много сериозни, но аз се погрижих.
— Подробности, ако обичаш. — Сенаторът се подпря с длан на камината.
— Двамата Дженсън оплескаха всичко. Те пропуснаха да убият Рап. Изглежда, в момента той е жив и предполагам, че търси начин да се върне в Щатите.
— Не разбирам. Съобщението, което получих в събота, гласеше, че всичко е станало по план.
— И аз така мислех. Те ми казаха същото, когато се видях с тях на самолетната писта в Германия, но не бяха прави. Не знам как е оживял Рап, но е факт.
Кларк се ядоса, но не възнамеряваше да го показва пред Камерън. След като отпи глътка, каза:
— Дженсънови са слабото ни място.
— Вече не. Последните няколко дни се погрижих за това. Взех Вийом и няколко от неговите хора и заминах за Колорадо, където живеят Дженсънови… или по-скоро където живееха.
Сенаторът кимна.
— Подробности, моля.
— Всичко мина много гладко. Вкарах по един куршум в главите и на двамата, докато се канеха да напуснат къщата си в неделя сутринта. Никакви свидетели. Претърсих цялата къща и проверих дали не е останало нещо, което да ги уличава във връзка с мен. Не намерих нищо. Ще минат седмици, преди ченгетата да заподозрат нещо.
— Ти си стрелял? — изненада се сенаторът.
— Да. Аз забърках кашата и трябваше аз да я оправя. — Камерън беше много горд със себе си.
— Взе ли парите от хонорара им?
В интерес на истината Камерън беше прибрал петдесетте хиляди долара. Надяваше се сенаторът да не го пита, но нямаше късмет. Ханк Кларк не беше човек, когото можеш да излъжеш.
— Да, взех ги.
— Хубаво. Използвай ги, за да покриеш допълнителните разходи, а остатъкът е за теб.
— Да, сър. — Камерън беше доволен.
— Какво направи с телата им?
— Взех ги на самолета и ги докарах до острова. После ги натоварих на яхтата, замъкнах ги на петнайсет мили навътре в океана и ги хвърлих на акулите. — Кларк притежаваше малка къща на остров Уилямс, част от Бахамите, със собствена лагуна и личен пристан за яхти.
— Някой видя ли те на острова?
— Да, но бях опаковал труповете в две големи платнени чанти. Проверих вашият прислужник да не е наблизо, когато ги качих на яхтата. Излязох в океана рано тази сутрин, сякаш отивах за риба. Върнах се пет часа по-късно и казах, че съм ловил рибата за удоволствие и съм я пускал обратно във водата. Никой не се усъмни в това.
— Ами пилотите?
— Сам качих товара. Те не видяха нищо.
Кларк премисли чутото. Излиза, че Професора е почистил сам след себе си. Въпросът за Айрини Кенеди и нейната все още неопетнена репутация оставаше обаче висящ. Може би по-сериозният проблем беше изпускането на Мич Рап.
— Има ли някаква вероятност Кенеди или Рап да свържат името ти с двамата Дженсън?
Камерън поклати глава.
— Не.
— Питър, знаеш ли, че повечето престъпници се мислят за неуловими до момента, в който ги спипат?
Думата „престъпник“ не се хареса на Камерън, но той се постара да не го покаже.
— Какво искате да направя, сър?
— Искам да приключиш с проблема „Рап“. Доколкото съм чувал, той не е от тези, които могат да се пренебрегнат. Бих предпочел да изчезне завинаги.
— Ще се погрижа за него — отвърна уверено Камерън.
— А Вийом и неговите хора?
— Да?
Сенаторът погледна Камерън в очите.
— Те знаят твърде много.
Професора кимна.
— Добре, но ще ми трябват пари.
— Кажи ми колко и ще ти пратя.
— Ами Кенеди?
Сенаторът погледна към телевизора в мига, в който Крис Матюс флиртуваше с някаква привлекателна репортерка. На Камерън каза:
— Ще помисля известно време за това. Ще те информирам веднага щом се погрижиш за другото.
Питър Камерън кимна и отпи от водката. С усилие скри усмивката си. Бе развълнуван. Желанието му щеше да се изпълни. Да заложи капан на Мич Рап и да го убие.
Анна Райли не се справяше много добре. Като кореспондент на Ен Би Си от Белия дом тя не можеше да позволи на личния живот да повлияе на професионалните й задължения. Тъкмо беше свършила с последния репортаж на живо във вечерните новини за жителите на Западното крайбрежие. „Израелският министър-председател се срещна сутринта с президента, за да обсъди продължаващата безизходица в прилагането на мирното споразумение за Близкия изток.“ Застанала под ярките светлини на прожекторите пред Западното крило, тя свали слушалката от ухото си и заедно с микрофона ги подаде на оператора, който прибираше камерата и останалото оборудване. Утре сутринта щяха да се върнат отново, за да съобщят буквално същите неща, първо на хората от източната част на страната и Средния запад, а после и на живеещите на Западното крайбрежие.