Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
Кенеди затвори папката и погледна през стъклото. Служебният седан, в който пътуваше, зави от Конститюшън Авеню на Седемнайсета улица. Отпред се виждаше Белият дом. Цялата сграда беше покрита със скелета — работниците бързаха да поправят щетите от атаката на терористите. Хейс изрично настоя по ремонта да се работи денонощно, за да може по-бързо да се заличат белезите от съзнанието на американската нация. Постройката беше обвита от своеобразен балон от алуминий и пластмаса, за да не могат да проникнат журналистическите камери и фотоапарати вътре. За щастие нямаше сериозни щети благодарение на пожарникарите. Слуховете гласяха, че основната фирма — изпълнител на ремонта, изпреварвала графика. Ако свършели до Коледа, щели да получат двайсет процента премия. Западното крило вече беше отворено, но се изказваха най-различни предположения дали президентът и първата дама ще празнуват Рождество Христово в Белия дом. Засега те живееха в Блеър Хаус.
Колата мина между барикадите, предназначени да спрат камион-бомба, и спря пред югозападния вход на Белия дом. Двама униформени служители на Тайните служби излязоха от къщичката на охраната, за да видят кой е. Неотдавна само щяха да отворят портала и да й махнат да влезе, но нападението беше променило всичко. Кенеди посещаваше често Белия дом, обикновено с един и същ автомобил и шофьор, но това вече нямаше значение. Свали стъклото и подаде документите си за проверка. Служителят ги погледна набързо и й ги върна. Трети служител на Тайните служби с куче, обучено да издирва взривни вещества, заобиколи седана и провери багажника. Цялата процедура отне не повече от минута и порталът се отвори.
Колата се изкачи по кремавата настилка, водеща към входа на Западното крило. Кенеди благодари на двамата мъже и им каза да я почакат вътре. Щом влезе в сградата, тя извади тежка синя метална чанта с електронна ключалка. Служителят на входа беше свикнал да вижда подобни чанти, които съдържаха ВДП. Агентът на Тайните служби, седнал зад бюрото, поздрави и подаде списък, в който доктор Кенеди да се запише. После тя се качи по стълбите отляво. Един от хората със сини костюми, агент от Отделението за лична охрана на президента, беше застанал в горния край. Това означаваше, че Хейс е в Западното крило. Кенеди погледна часовника си. Беше 7.12 и той вероятно в момента закусваше и четеше сутрешните вестници.
Точно преди да влезе в Овалния кабинет, тя спря пред вратата и протегна синята чанта. Висок и едър агент на Тайните служби в тъмносив костюм кимна и й позволи да влезе в личната трапезария на президента.
Кенеди го завари на обичайното му място, с четирите сгънати вестника пред него.
Дребен мъж от филипински произход, облечен в бяла жилетка и черен панталон, се приближи към нея:
— Добро утро, доктор Кенеди.
— Добро утро, Карл.
Мъжът взе чантата и сакото й. Кенеди седна срещу президента на кръглата дъбова маса и отключи чантата.
— Добро утро, Айрини — поздрави Хейс.
— Добро утро, сър.
— Как мина уикендът ти?
— Добре, а вашият? — Кенеди извади копие от ВДП и му го подаде. Знаеше, че ще продължат с безобидното бъбрене, докато Карл ги остави насаме.
— Не беше зле. Кемп Дейвид е много красив по това време на годината. — Хейс прегледа набързо първата страница на ВДП и забеляза, че повечето от засегнатите теми са в челото на „Уошингтън Поуст“. Знаеше обаче, че съдържанието коренно се различава.
Карл поднесе на Кенеди кафе и кроасан със сладко от боровинки.
— Днес са много хубави. Съдържат малко мазнини — рече любезно.
Кенеди се усмихна.
— Благодаря ти, Карл. — Той винаги правеше всичко възможно да я накара да хапне.
— Господин президент, каната на масата е пълна. Ако ви потрябвам, ме повикайте.
— Благодаря, Карл.
Президентът Хейс беше пристрастен към кафето. Да изпие осем-десет чаши на ден, беше съвсем нормално за него. Обичаше да напомня на всички, които критикуваха навика му, че Дуайт Айзенхауер е изпивал по двайсет и няколко чаши дневно и е изпушвал четири кутии цигари без филтър, докато е бил върховен главнокомандващ на съюзническите сили през Втората световна война. След това Айк изкарал два президентски мандата и живял до седемдесет и девет годишна възраст. Хейс винаги посочваше за пример биографията на Айзенхауер на загрижените за здравето му. Затова жена му обичаше да му казва: „Ти не си Айзенхауер!“ И когато Хейс се оправдаваше за кафето, винаги очакваше да чуе отнякъде контриращата реплика на жена си. Хейс признаваше, че не е като Дуайт Айзенхауер. Малцина можеха да претендират за подобно нещо. Хейс беше демократ, но колкото повече време прекарваше в Овалния кабинет, толкова повече му харесваше Айзенхауер, който е бил републиканец. Айк беше идеалът на Хейс за президент. Другите посочваха Вашингтон, Джеферсън, Линкълн и Франклин Делано Рузвелт, но Айк беше единственият, измъкнал се от унизителната мизерия, за да се издигне на най-влиятелния пост. Като се добави и фактът, че беше победил нацистите, положил неимоверни усилия да премахне расовото разделение, помогнал на фермерите и поставил военните разходи под контрол, в очите на Хейс той беше най-добрият американски президент.