Светкавично бягство

По лицето на Хоуп се стичаха сълзи. От притеснение бе стиснала ръце толкова силно, че той се почуди дали изобщо може да диша.

— Недей — започна той предпазливо. — Недей да им позволяваш да победят. Те искат да реагираш точно по този начин.

— Млъкни! — каза тя, извърна се от него и се втренчи в геометричните форми на нивите.

— Така им помагаш.

— Престани — каза тя сякаш на разораните полета отвън. След малко попита: — И сега какво?

— Мислят си, че ако оставиш телефона си включен, ще те намерят, и всичко ще приключи. Но ние спечелихме този рунд. Ние ще ги проследим. Може и да знаят това, а може би не.

— И сега какво? — повтори тя.

— Ще те настаним във фермата. По принцип трябва да ни придружават, но Ротем и аз мислим, че е прекалено рисковано точно сега. Съвсем замалко. Дотогава на практика ти се водиш изчезнала, а аз нарушител. Шефът ми трябва да открие къртицата. Дотогава сме сами. Така е най-добре.

— Аз съм добре — каза тя. Отново се движеха по пътя.

— Има си наука за тези работи — за отвличанията. Не очаквам, че ще свикнеш с тази мисъл. Естествено, че не. Но техният план е да си играят с теб, да те манипулират с цел да те накарат да сгрешиш и да им дадеш шанс да те убият. Това е всичко, което искат. Те не се интересуват от Пени по начина, по който се интересуваме ние. Тук той сгреши, но поправи грешката, като продължи бързо: — Нищо, което казват за нея, по какъвто и начин да го кажат, не е вярно. Това, което знаем със сигурност, е колко важна е тя за тях в момента. Тя е техният начин да се доберат до теб. Това е всичко, което ни интересува сега. Тя е средството, с което смятат да постигнат целта си, и докато ние, аз, Бюрото, ги държим далеч от теб, Пени запазва стойността си. Разбираш ли? Важно е да го схванеш. Не трябва да правиш нищо, за което да не знам. Нищо. Не знам как, но те ще се опитат да те вкарат в нещо, все още не знаем в какво, но това, което искам да запомниш, е, че ключът е в твоето несъгласие.