Светкавично бягство

Невил подаде кутрето на Хоуп, която го гушна и повдигна муцунката му към лицето си. Бе наградена с щедро облизване. Разсмя се, а кученцето отново я облиза.

— Запознай се с Кайро — каза Ларсън.

Хоуп вдигна поглед; очите й бяха пълни със сълзи.

Невил подаде на Ларсън няколко вестника — Ню Йорк Таймс, Уол Стрийт Джърнъл, Детройт Фрий Прес — и Ларсън му поблагодари.

— Отразяват изминалите четири дни — осведоми го Невил.

Измъкна огромен пакет с кучешка храна и няколко плика с аксесоари, включително и две книги за обучение на кучета.

Нямаше писма, дори за Ларсън. За целия свят той бе престанал да съществува след онази нощ северно от Сиатъл. Дори Хемптън и Стъбълфийлд не знаеха къде е.

— До четвъртък — каза Невил, докато Ларсън отвързваше въжетата на лодката.

Ларсън отблъсна моторницата от кея и двигателят запърпори. Махна с ръка и още веднъж му благодари. Невил се престори, че отдава чест, и отплава.

Ларсън остави храната, но взе пликовете.

— Ще изяде яденето — каза Хоуп.

— Дано — отвърна Ларсън.

Прехвърли пликовете в другата си ръка и прегърна Хоуп. Не му се искаше да напусне това място, но не мислеше така за неговата същност. Бе решил да попита Ротем дали би имало някакъв начин един ден да го откупи от правителството, ако можеше да си го позволи. Нямаше закон срещу мечтателите.

— Толкова е сладка! — изчурулика Хоуп.

Ларсън я притисна до себе си.

— Да, така е — отвърна той.

Двамата поеха обратно по пътя към дървената хижа.