Светкавично бягство
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светкавично бягство». Краткое содержание книги:
Хоуп стоеше точно пред лампата и затова оставаше в сянка. Беше свалила бледолилавата си блуза, една от двете, които сменяше през ден, а под нея се разкриваше минзухарено оранжевото й потниче, издължената като на чапла шия и силните й ръце, които сякаш блестяха от жегата в стаята.
— Затвори вратата — изкомандва тя.
Да затвориш тежкия въздух в стаята, беше извън всякаква логика. Трябваше да се подчини, за да останат насаме.
Той бутна вратата и тя се затвори с щракване.
— Заключва ли се?
Сърцето на Ларсън отговори вместо него:
— Не мисля.
— Те ще влизат ли в къщата?
— Не преди да дойде време за смяна на патрула.
— А ако трябва да използват тоалетната? Очевидно беше, че тя иска да отстрани всички пречки, които биха възпрепятствали уединението им.
Сърцето на Ларсън заби още по-силно.
— Определено не мисля, че ще се наложи.
Истината беше, че ако им се наложеше, щяха да пикаят в храстите, но не му се искаше да прозвучи толкова безцеремонно точно в този момент. А освен това двамата му подчинени щяха да стоят на разстояние от къщата, за да не демонстрират движение и да не привличат излишно внимание.
Тя разкопча колана, свали ципа на джинсите си и ги остави да се задържат на ширината на великолепния й ханш, където се виждаше част от лилавото й бельо.
— Искам да взема една вана — каза тя. — Топла, не гореща. За да се разхладя малко, ако е възможно.
Застанал точно до затворената врата, Ларсън тръгна към нея.
— През последните няколко нощи спах с дрехите. И двамата имаме нужда от едно хубаво къпане, нали? Омръзна ми от душове.
Той направи още една стъпка.
— Не съм сигурен накъде биеш.
— О, мисля, че много добре знаеш — каза тя, докато плъзгаше джинсите си още по-надолу по ханша и краката си. Тя се подпря и ги свали, а в това време една от презрамките на потничето й се свлече и той можа да зърне светла кожа на мястото на сутиена й.
— Само аз ли на този свят мисля за такива работи? — добави тя.
— Не.
Още една стъпка.
— Чувствам нещо особено, когато свалям дрехите си, когато се събличам. Момент на крайна… уязвимост. Радвам се, че си тук.
— Хоуп… аз…
— Ако някога ти бъде зададен този въпрос, ако те разпитват… познавам те, Ларс. Никога не си ме лъгал. Знам, че може да загубиш работата си и знам колко много означава тя за теб и колко си добър в нея. Всичко това… Както виждаш… има само един начин да се случи. Между нас, имам предвид. Обикновено не съм толкова дръзка — каза тя, като свали потника си и остана само по сутиен и бельо. — Изобщо не съм такава. — Тя се пресегна зад гърба си и пъргаво разкопча сутиена. — Не ми е толкова лесно.
Щом закопчалката се освободи, гърдите й се полюшнаха, а презрамките се свлякоха надолу по ръцете й.
— Но трябва да излезе, че аз те прелъстявам. Всичко трябва да идва от мен, да бъде мое дело. Аз съм измислила нелепото оправдание, че ме е било страх да се съблека сама в стаята — само това ми дойде на ума за толкова кратко време — продължи тя, — издебнала съм те в миг на слабост.
— Предполага се, че аз съм този, който трябва да те защитава — каза той дрезгаво, понеже гърлото му бе пресъхнало, — а не ти мене.
— Значи ще се пазим взаимно — отговори му тя и остави сутиена да падне. Гърдите й бяха високи, а зърната и ареолите много по-тъмни, отколкото загатваше цветът на кожата й. Освободи се от скромните си бикини и той разбра, че е твърдо решена да продължи въпреки притеснението си. Върху нея остана само една тънка сребърна верижка — нещо, с което, все още не й беше казал, щеше да се наложи да се раздели, преди да я включат в Програмата.
Пристъпи напред, горяща от желание за него, деляха ги само ръцете й, които вече разкопчаваха копчетата на ризата му.
Той протегна ръце да я прегърне, но тя едва не му се скара:
— Не… не… не… — Вдигна поглед към него, трудно сдържайки дяволитата си усмивка, докато му обясняваше: — Искам това да бъде изцяло мое дело, Ларс. — Хоуп се престори, че дава показания при един евентуален разпит: — Той се държеше стоически. Беше в стаята, докато аз се събличах. Аз го помолих да остане. Не мога да обясня защо, но не можех да се съблека, без да има някой там, а шериф Ларсън беше този, който трябваше да ме пази онази вечер. И… — Продължи да разкопчава ризата му. След това премина към колана и панталона му. — Мисля, че се почувствах уязвима или просто се нуждаех от компания, безопасност, закрила, но се хванах, че тръгвам не към банята, както възнамерявах, а към флирт с него — продължи с нормалния си тон: — „Флирт“ е твърде слаба дума. Изобщо не е на мястото си. Ще се наложи да измисля нещо по-добро.