Светкавично бягство

По онова време Ларсън стоеше начело на отряда за сигурност и разпределението на задачите доста удобно го беше поставило вътре в къщата насаме с нея, докато Стъбълфийлд и Хемптън патрулираха отвън. По-късно той се чудеше дали всичко това не е било нагласено и дали Хемп и Стъби не бяха усетили привличането между тях и не бяха уредили тази нощ за него. Но точно в момента не мислеше за тези неща. Вместо това благодареше на щастливата си звезда.

Двуетажната стогодишна къща не бе ремонтирана от трийсетте години и представляваше доста окаяна картина. Леко хлътнала на една страна, тя имаше зелени стени и бели тавани, осеяни с пукнатини, подобни на светкавици, с украса по тавана, зееха отломки. По облегалките на по-голямата част от мебелите и особено по масата в трапезарията, където свидетелите и техните охранители убиваха времето със скоч и игри на покер, се виждаха черни петна от гасените там фасове. Към къщата се отнасяха с пренебрежение, особено откакто бе поверена на Службата. Фасадата отвън, някога в модерен сив цвят, сега се лющеше под въздействието на западното слънце като кожата на влечуго.

Предишното представително и красиво стълбище водеше към тесен коридор на втория етаж, в чийто край се намираха две малки спални и свряна между тях баня, вероятно първоначално замислена като мокро помещение или детска стаичка. Друг, по-малък коридор, пристроен набързо и без да му бъде обърнато внимание като на останалата част от къщата, водеше към работен кабинет и две доста странни по форма спални, свързани една с друга посредством неуместно разположена врата. Стълбище, от което се носеше неприятна миризма, свързваше пристроените спални с малката кухничка долу. Заради тези достроявания къщата създаваше усещане за раздвиженост и свобода на разпределението и изглеждаше по-голяма, отколкото бе в действителност.

Тя го извика от горе:

— Ларс?

И той разбра още преди да се е изкачил, че въпреки всичко това бе моментът да бъдат заедно. Знаеше какво е намислила не заради нещо изречено, а заради едва сдържаната енергия между двамата, докато бяха в компанията на други хора. Не можеше да открие причината за това, което чувстваше, нито пък тя му бе подсказала по някакъв начин своите чувства и желания, но въпреки това той знаеше. Знаеше, че това е грешно, срещу всички правила, но не можеше да му се противопостави. Знаеше, че няма да имат много време.

Всички прозорци в къщата бяха закрити със залепен с лейкопласт черен плат, лесно за махане при нужда. Двете външни врати имаха черни покривала, които се сваляха през деня, но се поставяха нощем за преграждане на светлината. Осветителните тела в къщата, както и всички крушки, бяха заменени с флуоресцентни тръби — представата на правителството за икономия на електричество; резултатът бе синкава или белезникава светлина, но никога такава, каквато трябва.

В спалнята имаше болна от жълтеница нощна лампа. Тъй като къщата бе запечатана отвсякъде, а климатик липсваше, през лятото вътре бе изнемогващо горещо. Единственият ефект от абсолютно безполезните и шумни вентилатори бе, че разбъркват застоялия въздух. Един такъв мелеше въздуха до ъгъла, а перките му припляскваха и стържеха по защитната мрежа. В стаята се налагаше някакъв механичен ритъм, който се прекъсваше за кратко от стенание, подобно на астматичен пристъп, преди да започне отново.