Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Отсечените команди на Манора бързо прочистиха коридора, докато останаха само те, петимата.

— Светлината не идва от светилници — обяви Ковача, като внимателно надникна в светлата стая — а откъм полираните стени, това е част от оригиналния Уейр — той се намръщи към Ф’лар. — Знаел ли си, че съществуват такива стаи? — прозвуча почти като обвинение.

— Е, имаше слухове, разбира се — каза Ф’лар и влезе вътре — но не съм стигал по-далеч от цепката, като малък. А ти, Литол?

Опекунът на Лорда ядно изсумтя, но сега като знаеше, че Джаксъм е добре, той не се сдържа и погледна вътре.

— Вероятно трябва да дадеш разрешение на момчето да скита и из Руат, ако има талант да намира стаи като тази! — предложи Робинтън шеговито. — Ала, какво пък трябва да значи това сега, а? Лесса, ти си нашия специалист по стенописите, какво ще кажеш?

Той посочи към една рисунка, която представляваше изображение на странни свързани помежду си линии и кръгове, подредени стъпаловидно от пода до тавана.

— Не мисля, че е гениално, но цветовете са хубави — каза тя и съсредоточено се вгледа в стената. Докосна с пръст една от шарките. — Ха, боята е изпичана направо върху самата стена! А вижте и тук! Някой не го е харесал и го е преправял, макар да не мисля, че поправките са били от полза. Прилича повече на драсканица, отколкото на нещо смислено. Дори техниката на оцветяването не е същата.

Фандарел заразглежда внимателно рисунката, като се приближи на педя от стената:

— Странно, много странно! — после отиде да огледа и другите чудесии, а огромните му ръце благоговейно галеха металните рафтове и окачените лавици. Бе толкова възхитен, че Лесса едва сподави смеха си. — Просто удивително! Мисля, че този метален рафт е бил направен от цял ламаринен лист — той зацъка с език.

— Щом е било правено, значи ще може да се направи и сега. Ще трябва да помисля.

Ф’лар бе погълнат от рисунката. В нея имаше нещо изключително познато.

— Лесса, кълна се че съм виждал точно същата глупост и преди.

— Но ние никога не сме били тук. Никой не е бил.

— Сетих се! Същата е като рисунката върху онази метална плочка, която Ф’нор намери в Уейр Форт. Онази, в която се споменава за огнените гущери. Виж тази дума — и пръста му проследи буквите, които изписваха думата „еврика“ — същата е. Кълна се! И е очевидно, че е била поставена след като рисунката е била завършена.

— Щом искаш да я наречеш рисунка… — каза колебливо Лесса. — Но наистина мисля, че си прав. Но защо са тези кръгове тук? И ето тук, при драскулките?

— Има толкова много, много загадки в тази стая — монотонно пропя Фандарел. Той бе отворил една странична врата, след кратка борба с магнитната ключалка, която отвори и затвори няколко пъти, като не спираше да се усмихва в захлас на гениалното й устройство. Едва тогава забеляза странния предмет върху най-вътрешната лавица.