Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
— Пълен майтап, а? — измърморва той, като среща погледа ми. — Всичко лъскаво и изтупацо! Шоу и половина! — казва той, като обхваща с жест залата, и добавя: — Не им се хващаш на въдицата, надявам се?
О, Боже! ПОРЕДНИЯТ откачалник!
— В никакъв случай — отговарям любезно и заничам да видя баджа му, но такъв няма.
— Радвам се да го чуя — отвръща мъжът и клати глава. — Самодоволни тлъсти плъхове — добавя, като махва с ръка към тримата мъже в скъпи костюми, които се настаняват най-отпред, на масата за служители на фонда. — Не мислиш, че тия оцеляват с петдесет лири на седмица, нали?
— Ами… не — отвръщам. — По-скоро с петдесет на минута.
Мъжът се разсмива и ми хвърля одобрителен поглед.
— Чудесна реплика. Като нищо ще я пусна в обръщение — казва ми той и протяга ръка за запознанство: — Ерик Форман. „Дейли Уорлд“.
— „Дейли Уорлд“ ли? — възкликвам неволно, дълбоко впечатлена.
Боже мили, „Дейли Уорлд“! Тук трябва да си призная една моя малка тайна — наистина харесвам много „Дейли Уорлд“. Добре де, знам, че не е нищо повече от таблоид, но пък е толкова лесен за четене, особено в метрото. (Аз сигурно имам недоразвити мускули на ръцете или нещо подобно, защото като разгърна да чета „Таймс“, само след няколко минути те изтръпват и ме заболяват. Пък и на „Таймс“ страниците му непрекъснато се подгъват и мачкат. Кошмар някакъв!) А някои от статиите в раздела им „Женски свят“ са действително доста интересни.
Изведнъж обаче нещо ми просветва в главата — чакай малко сега, сигурна съм, че познавам финансовия редактор на „Дейли Уорлд“. Ами да, една размъкната крава на име Марджъри, нали? Но в такъв случай кой е този тип?
— Не съм ви виждала преди по пресконференции — отбелязвам непринудено. — Нов ли сте?
Ерик Форман цъква с език.
— Работя във вестника вече десета година. Но обикновено не се занимавам с този тип финансови въпроси. — Мъжът снишава глас и добавя: — Пратен съм да размътя малко блатото. Главният редактор ме натовари е новата ни кампания: „Можем ли да имаме доверие на онези, които се разпореждат с парите ни?“
Божке, та той дори ГОВОРИ с таблоиден глас!
— Звучи страхотно — казвам любезно.
— И ще стане страхотно. Стига само да успея да преджапам тия досадни финансови подробности — казва той и добавя с престорено отчаяна физиономия: — Никога не ме е бивало с цифрите.
— Няма страшно — успокоявам го мило. — Всъщност, не е нужно човек да има кой знае какви познания. Много скоро ще ти стане ясно кое е важно и кое не.
— Радвам се да го чуя — въздъхва с облекчение Ерик Форман. После занича към баджа ми. — Ти си…
— Ребека Блумууд, „Успешно спестяване“ — отговарям с възможно най-делови и готов на сътрудничество глас.
— Радвам се, че се запознахме, Ребека — отвръща мъжът, бърка из джобовете си и ми подава визитка.
— О, благодаря — казвам и припряно започвам да ровя из чантата си за моите визитки.
„Ура!“ мисля си триумфално, като на свой ред му подавам визитката си. Това е то! Сближавам се с националните издания! Ето, разменяме си визитки! Върхът!!
Точно в този момент микрофоните в залата се включват с изпукване, а тъмнокосото момиче на подиума се покашля лекичко. Екранът зад гърба му светва и на него се появява надпис на фона на залез: „Пенсионен фонд «Сакрум»: мениджмънт на авоарите“.
Ааа, сетих се кое е това момиче. На една пресконференция през миналата година се държа адски кофти с мен. Ама Филип я харесва, защото тази хитра лисица му праща бутилка шампанско за всяка Коледа. Явно ще трябва да се пишат мили думи за новата им пенсионна програма.
— Дами и господа — започва тя. — Казвам се Мария Фрийман и ви приветствам с „Добре дошли!“ на представянето на „Пенсионен фонд «Сакрум»: мениджмънт на авоарите“. Тази наша новаторска серия програмни продукти има за цел да съчетае гъвкавостта и сигурността на мениджмънта на пенсионните фондове с присъщата на „Сакрум“ внушителна изява на разрастване и печалби.
На екрана се появява някаква графика, на която една дебела червена линия се издига с чупки над друга черна, тъничка и мижава.