Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
Това готвене ще ме побърка! Ама аз, както се знае, имам силна ноля, така че изхвърлям на боклука поредните станали на въглен семена и започвам всичко отначало. Щедро изсипвам в тигана семе от кориандър, от копър, от канела, чер пипер, бахар, карамфил, дафинов лист… С това дафиновият лист свърши. Дано този път стане, защото инак…
По някакво чудо наистина става! Четиридесет минути по-късно в моя специален тиган за балти вече къкри сготвено от мен самата къри! Фантастично! Мирише божествено, пък и изглежда точно като на снимката в книгата — а аз дори не съм следвала рецептата им дословно! Което несъмнено доказва, че аз притежавам вродена дарба за готвене на индийски ястия. И колкото повече практикувам, толкова повече ще се усъвършенствам. Както казва Дейвид Е. Бартън, скоро ще мога да спретна вълшебно къри за четирима за толкова минути, колкото ще ми отнеме да се обадя по телефона и да го поръчам от ресторанта. А пък я колко пари спестих!
Тържествено вдигам капака на тенджерката със сварения от мен ориз баспати и триумфално сипвам по чиниите от него и от кърито. После щедро наръсвам всичко с накълцани на ситно листенца от пресен кориандър — и да ви кажа честно, чиниите изглеждат така, сякаш са изскочили от готварската страница на „Мари-Клер“. Изваждам от фурната купените готови, но подходящо затоплени от мен индийски питчици наан и понасям всичко към дивана в хола. Слагам едната чиния на скута на Сузи.
— Оуу! — възкликва тя. — Изглежда фантастично!
— Знам — съгласявам се гордо и се настанявам на дивана до нея. — Не е ли страхотно?!
Наблюдавам я любопитно как загребва с вилицата и пъхва в устата си първата хапка, след което и аз го правя.
— Ммм! Много вкусно наистина! — казва Сузи, дъвчейки с явно облекчение. — Доста лютиво — отбелязва след малко.
— Сосът е подправен с лют пипер — пояснявам. — А в кърито има и нарязани на ситно пресни люти чушлета. Ама пък наистина е вкусно, нали?
— Великолепно е! — възторгва се Сузи. — Ти си невероятна, Беки! Сигурна съм, че аз лично никога не бих успяла да сготвя подобно нещо!
И Сузи продължава да дъвче, но по лицето й изведнъж се изписва някакво странно изражение. Да си кажа правичката, и аз се чувствам някак особено, не мога да си поема въздух. Кърито действително е малко люто. Всъщност, АДСКИ люто е!
Сузи е оставила вилицата си и жадно отпива от виното си. Вдига насълзени очи към мен, а бузите й са кървавочервени.
— Добре ли си? — питам я, като се насилвам да се усмихна въпреки парещата болка в устата ми.
— Аха, страхотно! — отвръща тя, дишайки тежко, и тъпче в устата си едри залци питка наан.
Свеждам поглед към чинията си и решително загребвам и лапвам втора вилица къри. Носът ми на секундата потича. Забелязвам, че Сузи също подсмърча, но когато очите ни се срещат, тя ми отправя лъчезарна усмивка.
О, Боже, ама че е люто! Устата и езикът ми буквално горят. Бузите ми са огненочервени, очите ми се насълзяват. По дяволите, колко от лютивия пипер сипах в това проклето нещо? Само една чаена лъжичка… дали пък не бяха две? Май реших да се доверя на готварския си инстинкт и да сипвам, докато ми се стори, че е достатъчно. Е,… хубав инстинкт, няма що!
Сълзите потичат по лицето ми, подсмърквам гръмовно.
— Добре ли си? — пита Сузи тревожно.
— Страхотно! — отвръщам, като оставям вилицата си. — Само че… знаеш… малко налютява.
В действителност обаче изобщо не съм „страхотно“. Дори не съм и „добре“. И не толкова парещата лютивина е причина за стичащите се по лицето ми сълзи, колкото това, че изведнъж се почувствах като пълен боклук. Във всичко се провалям. Дори едно най-просто къри не мога да сготвя като хората. А колко пари попилях заради него — специален тиган за балти, готварска престилка, тези екзотични подправки… Ооо, всичко ми върви абсолютно наопаки, нали така? Изобщо не съм си ограничила харченията и нищо-нищичко не съм спестила! Цялата тази седмица е един тотален провал!
Изхлипвам шумно и оставям чинията си на пода.
— Ужасно е! — казвам задавено и се разплаквам още по-силно. — Не го яж, Сузи. Ще те отрови.
— Не изглупявай, Беки! Фантастично е! — отвръща Сузи, после ме поглежда и също оставя чинията си на пода. — О, Беки! — възкликва, пресяга се и ме прегръща. — Не го вземай толкова навътре. Само дето е малко лютиво. Иначе е върхът! А питчиците наан са направо страхотни! Честно! Както виждаш, не всичко е загубено! Хайде, успокой се!
Отварям уста да й обясня, че тях не съм ги правила аз, но вместо думи, от нея излиза още по-силен рев.
— Беки, не плачи, моля те! — извиква Сузи и самата тя се разплаква. — Страшно вкусно е! Това е най-страхотното къри, което съм яла през живота си!