Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
В същото време бяха направени важни дипломатически изявления, че Китай ще отпусне огромни помощи на различни страни. Макар че в новините се говореше най-вече за обичайните разбойнически режими в Судан и Зимбабве, най-големите суми, колкото и да бе странно, отидоха за Чили.
Така или иначе, когато на 22 февруари двата самолетоносача бяха пуснати на вода, правителствата от Вашингтон до Москва и Лондон бяха потресени.
Корабите бяха номерирани 001 и 002 и носеха простите имена „Китай“ и „Мао Дзедун“.
Накрая, на 28 февруари — деня, в който Джак Уест-младши водеше своята война с китайските сили на Мао Гонли в Монголия — по време на свирепа буря в океана малко цунами удари североизточния край на най-големия японски остров Хоншу.
Цунамито се състоеше от четири вълни с височина около три метра. Щетите бяха минимални благодарение на бързото му засичане от разположената в океана японска система за ранно предупреждаване и бетонните „стени против цунами“ в района.
Сеизмолозите от Хаваите обясниха вълните с изригване на подводен вулкан на около петстотин километра от брега на Хоншу.
Според тях обаче необичайното в случая било, че това подводно изригване не било предшествано от „предупредителните трусове“, които обикновено съпътстват активирането на вулканите.
Изригването бе странно спонтанно — сякаш, както се изрази един коментатор, „Тихият океан внезапно е получил спазъм“.
Всичко това — нестабилното време, китайските военни кораби, цунамито — беше наблюдавано от един самотен човек, седящ в затънтената си щабквартира.
Беше търпелив. Невероятно търпелив. Можеше да надвие с търпението си дори и най-големия инат, изпречил се срещу него.
Разбираше болката — голите стоманени плочи на мястото на лявата му челюст, пример за назадничавата хирургия в родината му, му причиняваха хронични болки, но това бе агония, която издържаше като ежедневен тест на качествата си.
Но най-много от всичко той бе човек, който ценеше информацията, защото информацията му даваше власт.
Благодарение на някогашния си пост в държавната сигурност на страната си той имаше достъп до системите за събиране на информация — подслушваше подводните американски и британски комуникационни кабели, шпионските спътници, за които отдавна се смяташе, че са излезли от употреба, разполагаше с кодовете за достъп до секретните военни радиоканали, използвани от всяка държава от Китай до Япония и от Америка до Израел.
Вече от много време той следеше премеждията на Джак Уест-младши. Знаеше всичко за досегашните му мисии, също както знаеше и за неприятелите му — от Вълка, Лешояда и Мао до Йоланте и дори до японското Братство на кръвта — и техните оплетени и двулични съюзи.
Знаеше дори за двете дръзки спасителни мисии на Джак, онази в Гуантанамо и втората, в стаята за трофеи на Стария майстор в пустинята Негев. Стария майстор, с когото мъжът водеше мрачното си съревнование, беше много разстроен от случилото се.
Но най-вече този мъж, мъжът с оголената стоманена челюст, знаеше за Тъмната звезда, Стълбовете, Върховете и Машината.
И сега, докато гледаше как светът започва да трепери, той разбра, че е време да направи своя ход.
28 февруари 2008
12 дни преди третия краен срок
Докато цунамито удряше Япония и Джак се сражаваше с армията на Мао в пустинята Гоби, Алби Калвин работеше тихо в стаята си в Пърт.
Подобно на стаите на повечето дванадесетгодишни момчета, тя бе пълна с постери и играчки, само че постерите в неговата изобразяваха планетите и Слънчевата система, имаше и телескоп, а над бюрото му се мъдреше портрет на Айнщайн и прочутите му думи:
„Великите духове винаги са се сблъсквали със свирепата съпротива на посредствените умове.“
След конферентното обаждане от екипа в Занзибар Алби изцяло се беше посветил на проучванията си. Лили и останалите му липсваха, липсваше му постоянната тръпка от приключенията, но винаги бе знаел, че в един прекрасен момент ще трябва да се върне към обикновения живот вкъщи. Проучванията обаче запълваха времето му и го караха все още да се чувства част от екипа.
А работата, която вършеше днес, беше важна.
Изчисляваше точното време на Изгряването на Титан в дните, през които последните Стълбове трябва да бъдат положени на техните Върхове.
Отне му известно време, но в крайна сметка получи всичките резултати и ги прибави към списъка на датите за полагането на Стълбовете, които Магьосника бе взел от жертвения камък на маите: