Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
Забелязвайки, че диафрагмата на противника е временно незащитена, Остин използва силата
на краката си, за да забие глава в корема му като таран. От мъжа се изтръгна силен рев и
брадвата падна от ръцете му.
Остин застана в разкрач, готов да размаже с юмруци бялата му физиономия. Ударът с глава
явно бе разклатил здравеняка. Бездруго бледото му лице имаше цвят на гипс и той едва си
поемаше въздух.
Мъжът явно реши, че каквото и удоволствие да му доставеше да разсече Остин на две,
мъртвецът си е
мъртвец. Бръкна под якето си и извади пистолет със заглушител. Остин се приготви да
посрещне куршума 0т упор. Но усмивката на мъжа се стопи, заменена от объркано и
озадачено изражение. Изневиделица отнякъде се беше появила стрела с пера, която сега
стърчеше от дясното му рамо. Той пусна пистолета.
Остин се обърна и видя Скай да държи арбалет. Тя вече беше заредила следващата стрела и
неистово опъваше тетивата. Погледът на бледия се премести върху Остин, който се опитваше
да вземе оръжието, после се върна върху Скай. Отвори уста и изрева. Грабна един шлем от
купчината на пода и се втурна към вратата на магазина, късайки завесата по пътя си.
Остин предпазливо го последва с пистолета в ръка. Чу звъна на камбанката на вратата, но
докато излезе навън, улицата вече бе пуста. Влезе обратно вътре, като внимателно заключи.
Скай беше прерязала въжетата, с които бе вързан Дарне.
Остин му помогна да се изправи. Антикварят беше целият в синини и схванат от
продължителното коле-ничене, но инак изглеждаше добре.
- Не си ми казвала колко си сръчна с арбалета -обърна се Остин към Скай.
Тя гледаше зашеметено.
- Не мога да повярвам, че го уцелих. Затворих очи и просто стрелях към него. - Тогава
забеляза кръвта по ризата му. - Ти си ранен!
Остин огледа раната.
- Само драскотина, но някой ми дължи една риза.
- И вие добре се справихте с фошара - каза Дарне, докато изтупваше праха от лактите и
коленете си.
- Какво казахте?
- Че добре се справихте с оръжието. Това беше
фошар от петнайсети век, оръжие с дълга дръжка, напомнящо на алебарда. През
Средновековието са правени постъпки да се забрани заради страховитите рани, които нанася.
Оръжието, което вие използвахте, по-точно беше комбинация от фошар и бойна брадва.
Изглеждате ми озадачен?!
- Просто напоследък често чувам това име.
- Разговорът ви за оръжия е много интересен - намеси се Скай, - но някой има ли идея
какво ще правим сега?
- Дали все пак да не се обадим в полицията? - предложи Остин.
Дарне изглеждаше разтревожен.
- Предпочитам наоколо да не се навъртат жандарми. Някои от сделките ми...
- Скай вече ме осведоми. Но сте прав, полицията няма лесно да повярва, че ни е нападнал
голям лош човек с меч в ръка.
Търговецът въздъхна облекчено и се огледа наоколо.
- Никога не съм предполагал, че магазинът ми ще заприлича на възстановка на битката при
Аженкур.
Скай оглеждаше купчината шлемове.
- Няма го - каза тя прималяла.
Дарне се усмихна, приближи до стената и натисна един дървен панел. Появи се голям сейф,
който той отвори с няколко щраквания на комбинацията за заключване. Бръкна вътре и
извади шлема на Скай.
- Тази дреболия явно предизвиква много вълнения.
- Съжалявам, че те въвлякох в това - извини се Скай. - Този ужасен човек ме е причаквал в
дома ми и е чул обаждането ти. Изобщо не съм допускала, че...
- Не си виновна ти. Както казах, трябва по-подробно
да разгледам този красавец. Може би ще бъде благоразумно от моя страна да затворя за
известно време магазина и да си върша работата от вилата в Прованс. Много бих се радвал да
ми погостуваш. Ще се тревожа за теб, докато тази gros cochon’ е на свобода.
Тя обмисли предложението.
- Благодаря ти, но имам много работа. Сега, когато Рено го няма, в катедрата ще настъпи
хаос. Задръж шлема, колкото желаеш.
- Много добре, но поне помисли дали да не прено-щуваш в моя апартамент.
- Може би е добре да приемеш поканата на мосю Дарне - каза Остин. - Сутринта ще
измислим план.
Скай отново помисли и каза, че трябва да се върне в апартамента си, за да си вземе малко
дрехи. Щом стигнаха там, Остин я накара да изчака в коридора, докато се увери, че вътре
няма никого. Не мислеше, че бледият ще бъде толкова дързък със стрела в рамото, но се
убеди във високия му праг на болка и талант за неочаквани ходове.
Скай почти беше приключила с приготвянето на багажа, когато телефонът на Остин иззвъня.