Принцеса с часовников механизъм

им вкъщи и тази сутрин? Ала не, младежът изглеждаше точно толкова

учуден, колкото и тя.

— Наистина съм по-добре — отвърна Джем. — Мълчаливите братя

много ми помогнаха.

Той посегна да си налее чаша чай и годеницата му смущаващо ясно

видя как костите и сухожилията в тънката му китка се раздвижиха. Когато

Джем остави чайника, тя посегна към другата му ръка под масата и я

улови. Слабите му пръсти се обвиха успокояващо около нейните.

Откъм кухнята долетя гласът на Бриджет:

Студен е вятърът таз' вечер, мила,

студени капки ронят небесата;

че онзи, който обич в мен за първи път разпали

уви, смъртта си срещна във гората.

За своя мил ще сторя туй, което

една девица за любимия си може да направи:

до гроба му приседнала, аз ще ридая клето

година цяла и един ден отгоре.

— В името на Ангела, тя е наистина потискаща — обади се Хенри и

остави вестника право върху чинията пред себе си, при което единият му

край се натопи в жълтъка. Шарлот отвори уста, сякаш за да възрази, но я

затвори, без да каже нищо. — Пее само за разбити сърца, смърт и

несподелена любов.

— Е, повечето песни са за това — отбеляза Уил. — Споделената любов

е идеална, но от нея трудно ще излезе свястна балада.

Джем вдигна очи, но преди да успее да каже каквото и да било, из

целия Институт отекна силен кънтеж. Теса вече познаваше лондонския си

дом достатъчно добре, за да знае, че това е входният звънец.

Едновременно, сякаш главите им бяха закачени на пружини, всички

погледнаха към Шарлот.

Придобила изведнъж леко стреснат вид, Шарлот остави вилицата си.

— О, боже. Канех се да ви кажа нещо, но...

— Госпожо? — Беше Софи, влязла в стаята с поднос в едната ръка.

Теса не можеше да не забележи, че макар Гидеон да не откъсваше очи от

нея, тя избягваше да срещне погледа му, а бузите й порозовяха лекичко. —

Консул Уейланд е на долния етаж и иска да говори с вас.

Шарлот взе сгънатото листче от подноса, погледна го, въздъхна и

каза:

— Много добре. Покани го да се качи горе.

Софи изчезна сред вихрушка от поли.

— Шарлот? — Хенри звучеше озадачен. — Какво става?

— Да, и аз питам. — Приборите на Уил издрънчаха върху чинията му.

— Консулът? Да прекъсва закуската ни? Какво може да очакваме

занапред? Посещение за чаша чай от инквизитора? Пикници с

Мълчаливите братя?

— Пай с патешко месо в парка — промърмори Джем под носа си и

двамата с Уил си размениха мимолетни усмивки, преди вратата да се

отвори и консулът да нахлуе вътре.

Консул Уейланд беше едър широкоплещест мъж с яки ръце и

одеждите му винаги падаха някак странно от раменете му. Русата брада му

придаваше вид на викинг и точно в този миг лицето му имаше буреносно

изражение.

— Шарлот — започна той направо, — тук съм, за да говорим за