Принцеса с часовников механизъм

стоят нещата, ти сама си се поставила в положение, в което трябва да те

защитавам, въпреки факта, че сте нарушили протокола и сте отишли на

тази мисия, без одобрението на Съвета.

— Нямаше време...

— Достатъчно — прекъсна я консулът с глас, който говореше, че

изобщо не беше достатъчно. — Гидеон и Гейбриъл ще дойдат с мен в

Града на тишината, за да бъдат разпитани. — Шарлот понечи да възрази,

но той вдигна ръка. — От наложителна важност е момчетата Лайтууд да

бъдат оправдани от Мълчаливите братя; така ще избегнем нежелана

бъркотия, а аз ще мога да отхвърля искането на Татяна за обезщетение.

Вие двамата — тук консулът се обърна към тях, — слезте и ме чакайте при

каретата. Тримата ще отидем в Града на тишината заедно. Когато братята

приключат с вас, ако не открият нищо интересно, ще ви върнем тук.

— Ако не открият — отвратено повтори Гидеон.

След това улови брат си за раменете и го изведе от стаята. Докато

Гидеон затваряше вратата зад гърба си, Теса забеляза нещо да проблясва

върху ръката му. Той отново носеше пръстена на Лайтууд.

— Добре — рече консулът и се обърна към Шарлот. — Защо не ми

съобщи в мига, в който хората ти се завърнаха и ти казаха, че Бенедикт е

мъртъв?

Ръководителката на Института не откъсваше очи от чашата с чай,

устните й бяха свити в тънка черта.

— Исках да защитя момчетата — отговори тя. — Исках да получат

поне малко спокойствие и почивка. Малко покой, след като баща им беше

умрял пред очите им, преди да започнеш да им задаваш въпроси, Джосая!

— Това далеч не е всичко — продължи консулът, без да обръща

внимание на изражението й. — Книгите и записките на Бенедикт. Татяна

ни каза за тях. Претърсихме къщата му, ала дневниците му ги няма и

писалището му е празно. Това разследване не е твое, Шарлот; тези

документи принадлежат на Клейва.

— Какво търсите в тях? — попита Хенри, отмествайки вестника от

чинията си. Звучеше така, сякаш не се интересува особено от отговора, но

в очите му имаше суров блясък, който беше в разрез с привидното му

безразличие.

— Информация за връзката му с Мортмейн. Информация за който и да

било друг член на Клейва, който би могъл да е имал нещо общо с

Мортмейн. Улики за местонахождението на Мортмейн...

— И устройствата му? — попита Хенри.

Консулът млъкна по средата на изречението.

— Устройствата му?

— Адските устройства. Армията му от автоматони. Тя е създадена, с

цел да унищожава ловци на сенки и той възнамерява да я впрегне срещу

нас — обясни очевидно възстановилата се Шарлот, докато оставяше

салфетката си на масата. — Всъщност, ако може да се вярва на все по-

неразбираемите бележки на Бенедикт, този момент ще настъпи по-скоро,

отколкото си мислим.

— Значи наистина сте взели записките и дневниците му.

Инквизиторът беше сигурен в това. — Консулът потърка очи с опакото на

ръката си.

— Естествено, че ги взех. И разбира се, че ще ви ги дам. От самото