Кресчендо

— Веднага се махай от тук — прошепна Пач в ухото ми и ме помъкна към вратата.

— Ще я убия! — заявих, мъчейки се да се освободя от ръцете му.

Край нас се събра тълпа от хора, които крещяха: «Бой! Бой! Бой!». Пач ги избута настрани и ме помъкна. Зад Пач Марси се изправи и ми показа среден пръст. Усмивката й беше самодоволна, веждите — високо извити. Посланието беше ясно: ето толкова струваш.

Пач ме предаде на Ви, после се върна и стисна Марси за ръката. Преди да успея да видя къде я води, Ви ме задърпа към най-близкия изход. Излязохме от уличката.

— Колкото и да ми беше забавно да те гледам как се биеш с Марси, реших, че не си струва да прекараш нощта в затвора — каза тя.

— Мразя я! — Гласът ми още звучеше истерично.

— Детектив Басо си проправяше път през тълпата, когато Пач те вдигна. Реших, че това е най-подходящият момент да се намеся.

— Той къде заведе Марси? Видях, че Пач я стисна.

— Има ли значение? Дано и двамата да ги натикат в ареста.

Обувките ни скърцаха по чакъла, докато тичахме по улицата към колата на Ви. Синьо-червените светлини на полицейската патрулка минаха покрай уличката и двете с Ви се долепихме до склада.

— Е, беше вълнуващо — отбеляза тя, след като се заключихме в доджа.

— О, да, несъмнено — процедих през зъби.

Ви близна ръката ми.

— Вкусна си. Толкова миришеш на чери кола, че направо ожаднях.

— Не съм виновна! Ти изля колата върху Марси! Ако не беше ти, изобщо нямаше да се сбием!

— Да се сбиете ли? Ти просто си лежеше и тя те маризеше! Да беше оставила Пач да те научи на някои хватки, преди да късаш с него.

Мобилният ми телефон звънеше и аз го извадих от чантата си.

— Какво? — обадих се рязко. Никой не отговори и аз си дадох сметка, че съм толкова ядосана, че не съм различила сигнала за есемес от звъна на обаждане.

На екранчето ме чакаше непрочетено съобщение от непознат номер — «Остани си вкъщи тази вечер».

— Плашещо е — отбеляза Ви, която се наведе настрани и прочете съобщението. — На кого си давала телефона си?

— Сигурно е грешка. Най-вероятно съобщението е за някой друг. — Разбира се, мислех за къщата и за татко, и за видението, че ми реже ръката.

Хвърлих мобилния в отворената чанта в краката си, наведох глава и я обхванах с ръце. Окото ми пулсираше. Бях изплашена, сама, объркана и всеки момент щях да ревна неудържимо.

— Може да е от Пач — предположи Ви.

— Досега не ми е звънил от непознат номер. Някаква грешка е. — Само да можех да си повярвам. — Хайде да тръгваме. Трябва да взема тиленол.

— Според мен трябва да се обадим на детектив Басо. Полицията страшно си пада по такива истории за преследвачи.

— Искаш да му се обадим, за да флиртуваш с него.

Ви даде на скорост.