Кресчендо

— Както има извратено обяснение и защо носи шапката му ли?

Залепих длани на бар плота и се завъртях. И наистина, Марси си пробиваше с лакти път през тълпата, а русата й опашка се подаваше под шапката на Пач. Ако и това не беше доказателство, че са заедно, не знам какво беше.

— Ще я убия — казах на Ви, се обърнах отново към бара и грабнах чери колата си, понеже усещах как лицето ми пламва.

— Разбира се. И скоро ще имаш шанс, понеже тя идва насам.

След малко Марси изгони човека до мен от мястото му и се настани на столчето. Свали шапката на Пач, разтърси коса, после притисна шапката към лицето си и вдъхна дълбоко.

— Мирише забележително, нали?

— Ей, Нора — обади се Ви, — Пач нямаше ли въшки миналата седмица?

— На какво ли ухае? — попита риторично Марси. — На прясно окосена трева? На екзотична подправка? Или пък… на мента?

Стоварих чашата си малко посилно от нужното и питието ми се разля на бара.

— Много екологично от твоя страна — каза Ви. — Да рециклираш боклука на Нора.

— Готин боклук е по-добре от дебел боклук — отбеляза Марси.

— Ето ти да видиш кой е дебел! — каза Ви, грабна моята чери кола и се прицели към Марси. Но в този момент някой от тълпата блъсна Ви в гръб и вместо да полети право към Марси, колата поля и трите ни.

— Гледай какво направи! — Марси скочи от столчето си и го събори. Посочи към мокрия си скут. — Тази рокля е «Бебе». Имаш ли представа колко струва? Двеста долара!

— Е, вече не струва толкова — отсече Ви. — И не разбирам защо се оплакваш. Бас ловя, че си я откраднала.

— Моля? Какво искаш да кажеш?

— При теб всичко е на показ. А аз виждам евтин боклук. Нищо не е по-евтин боклук от откраднатата стока.

— Нищо не е по-гнусно от двойна брадичка.

Очите на Ви се превърнаха в две цепки.

— Мъртва си. Чуваш ли? Мъртва.

Марси отмести поглед към мен.

— Между другото, Нора, сигурно ще ти е интересно да научиш. Пач ми каза, че е скъсал с теб, понеже не се държиш достатъчно мръснишки.

Ви цапардоса Марси по главата с чантата си.

— Това пък какво беше? — писна Марси и се хвана за главата.

Ви я плесна и през другото ухо. Марси залитна назад със замъглен поглед, но бързо присви очи.

— Ти, малка… — поде тя.

— Престанете! — викнах, застанах между двете и изпънах ръце. Бяхме привлекли вниманието и хората бяха започнали да се присламчват по-наблизо, заинтригувани от вероятността да се разрази женски бой. Пет пари не давах какво ще стане с Марси, но Ви беше друга работа. Ако се сбиеше, най-вероятно детектив Басо щеше да я закара в участъка. Като се има предвид, че се е измъкнала от къщи тайно, арестът едва ли щеше да й помогне пред родителите й. — Хайде, престанете. Ви, отивай в доджа. Ще се видим навън.

— Тя ми каза, че съм дебела. Заслужава да умре. Сама го каза. — Ви дишаше накъсано.

— Как точно планираш да ме убиеш? — подразни я Марси. — Като седнеш отгоре ми?

И тогава се разрази бурята. Ви грабна кока-колата си от бара и вдигна ръка, за да се прицели. Марси се обърна, за да избяга, но в бързината се спъна назад в катурнатото столче и се стовари на пода. Аз се завъртях към Ви с надеждата да предотвратя насилието, но някой ме ритна в коляното отзад. Паднах и преди да усетя какво става, Марси ме възседна.