Всяко решение си има проблем
- Автор: Гир Керстин
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Всяко решение си има проблем». Краткое содержание книги:
Гери е прехвърлила трийсетте писателка на любовни романи, с които едвам свързва двата края. Интимният й живот е плачевен. Или по-точно казано — изобщо няма такъв. Тя има хаотични приятели, ужасно семейство и вроден талант за създаване на гафове. И в деня, в който губи работата си, всичко се обръща с главата надолу. Тогава Гери решава да напише прощални писма до свои близки, приятели и познати, в които с много ирония и хапливи забележки им казва истинското си мнение за тях. И защо да се притеснява? Нали вече няма да я има, когато получат писмата й…
Но… планът с водката и сънотворните таблетки не сработва и животът на Гери изведнъж става истински интересен. Защото, как да се изправиш срещу човек, на когото си казал какво точно мислиш за него…
Да, лошо ли ще ми бъде! Можеш да бъдеш сигурна, че НЕ бих се самоубила, ако знаех, че ще свърша като теб. Като заможна пралеля с трапчинки. Обзалагам се, че цял живот мъжете са лежали в краката ти. Обзалагам се, че не си могла да се отървеш от вълнуващи афери. Всички тези прекрасни рокли и шапки, огромната вила и чудните пътешествия до Френската Ривиера, Индия и Ню Йорк! При тези обстоятелства дори мога да си представя, че не би било толкова болезнено, ако човек няма деца. А на мен толкова ми се иска да имам! (Всъщност вярно ли е, че си имала сифилис, или това е само слух сред роднините, подобен на този, че аз съм лесбийка?)
Но времената се промениха, пралельо Хулда. В днешно време изборът не е между всичко или нищо, между парите и любовта, между децата и бездетието, между мускулите и ума, между авантюрите и благопристойното поведение — в днешно време изборът ни се свежда до алтернативата Клаус Кьолер или суперяк31, тоест между яма за течен тор и съд за течен тор, между ада и чистилището. И никой, никой не плаща на никого друг наема.
Ето защо не искам повече да живея. Затова, а и защото имам невротична депресия и не искам да вземам лекарства, от които окапва косата.
Въпреки това вярвам в любовта, пралельо Хулда! Твърдо вярвам в нея.
Както може би знаеш, майка ми, а също и всички нейни сестри, братовчеди и братовчедки се стремят към твоето наследство, затова карат и нас да ти изпращаме картички от почивките, да ти подаряваме за Коледа излишни саморъчно направени джунджурии и възторжено да ти благодарим за чорапогащниците, които ти винаги ни подаряваш за рождените дни. Ти трябваше да добиеш от нас само най-добри впечатления, поради което и ми беше забранено да споменавам какво работя. Но знаеш ли? Аз се гордея с професията си. Нямам «малка писателска агенция» — аз пиша любовни романи. Никой от моето семейство не си е направил труда да прочете нещо от тях и ако може да им се вярва, излиза, че всички четат само Кафка и Томас Ман. Може пък на теб да ти хареса подобно четиво. Прилагам извънредните издания с едър шрифт на «Първата целувка на София» и «Детската медицинска сестра Ангела». Тях можеш да четеш и без очила.
Сърдечни поздрави,