Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Джеймс, европейските страни са си внушили, че всички там сте заразени със смъртоносен вирус, и наистина се страхуват от вас. Аз лично смятам, че са превъртели, но все пак трябва да се съобразяваме с тях, нали? Нашето правителство е убедено, че положението не е толкова сериозно, но срещаме дипломатически спънки. С други думи, Белият дом не иска да кацате в Америка, преди да се намери някакво приемливо за всички решение. Нали разбирате, политически съображения! Щом Европа е в паника, Америка не бива да остава по-назад. Ще ви задържим там, докато се убедим, че всички сте добре и никой не се е разболял. Тогава вече няма да имате никакви проблеми с връщането.
Холанд погледна през прозореца. Снегът хвърчеше почти хоризонтално, сякаш самолетът беше в полет.
— Знам, че наближава Коледа. Ясно ми е как ще се отрази на всички това изпитание, дори ако никой не се разболее и успеем да се приберем за празника. Трябва да превъзмогнем собствените си вълнения и да успокоим пътниците. Компанията е решила да осигури на всички безплатни разговори по сателитния телефон. Това се отнася, разбира се, и за екипажа. Нека близките ви чуят лично от вас, че сте живи и здрави, защото небивалиците по вестниците ще им изкарат акъла.
Джеймс, моля ви да разберете, че всъщност нищо не зависи от нас. Все още се борим да ви издействаме разрешение за кацане тук някъде, в страната, но всичко е в ръцете на правителството и на президента.
— „Куантъм“ работи в тясно сътрудничество с правителството, за да решат проблема — продължи Холанд. — Дотогава обаче може би ще е най-добре да останем тук. Ако нарушим нормите на общественото здравеопазване и отлетим направо в Ню Йорк, ще предизвикаме остър конфликт между държавните институции.
Сетне обясни на присъстващите, че зареждането на самолета с гориво се отлага, докато получат ново направление. Предупреди ги, че никой няма право да напуска самолета, но премълча за въоръжената охрана и за заканата да стрелят по нарушителите.
— След малко ще направя обръщение към пътниците. Ще им съобщя горе-долу това, което казах и на вас, и ще се постарая да им внуша увереност и оптимизъм, а защо не и да ги развеселя! Моля и вие да се усмихвате и да ме подкрепите. После ще сляза при вас, но ако междувременно възникнат проблеми, обадете ми се веднага.
Холанд отговори на въпросите на екипажа, стюардесите се върнаха по местата си при пътниците и той остана насаме с Роб.
— Дик, ако имаш някакви предложения, забележки, идеи или каквото и да е, моля те, кажи ми. Съжалявам, че ти се сопнах, когато се разправяхме в Лондон. Аз наистина се нуждая от съветите ти.
— Не се тревожи — махна с ръка Роб, за да покаже, че е забравил за спречкването.
— Как преценяваш думите ми към екипажа?
— Много добре се справи. — Роб го погледна в очите. — Джеймс, случвало ли ти се е подобно нещо преди?
— Не! И се надявам никога повече да не попадам в такава абсурдна ситуация!
— Имам лошо предчувствие — въздъхна Роб и сведе глава. — Знаеш ли, почти се радвам, че временно оставаме тук. Това е американска база и дори да не ни пуснат да се приберем за Коледа, поне ще сме на сигурно място.
Холанд не отговори. Настъпи тягостно мълчание.
— Ще отида да кажа няколко думи по уредбата — рече уморено най-сетне той и тръгна към кабината.
В задната част на туристическата класа Лиза Ериксън слушаше напрегнато обръщението на капитан Холанд по уредбата. Притискаше малката възглавничка до гърдите си, хапеше устни и не откъсваше поглед от високоговорителя — чакаше всеки миг да им съобщят, че изпитанията им са свършили и след няколко часа ще са си у дома.
Децата я чакаха!
— Знам, че най-голямото желание на всички ни е да се приберем вкъщи за Коледа — каза командирът.