Стъклени къщи

— Как? — Клеър се приготви да записва.

— Книга с кафява кожена подвързия и някакъв символ на корицата.

— Какъв? — Защото кафява кожена подвързия не бе кой знае каква отличителна черта, като говорим за книги.

Ева запретна ръкава на тясната черна мрежеста блуза и протегна ръката си. Там, татуиран в синьо, се виждаше знак, който приличаше на омега, но с някои допълнителни извивки. Обикновен знак, но Клеър определено не го бе виждала преди.

— Този знак търсят. Те направиха тази татуировка на всички, които растат в защитени семейства, за да помним какво да търсим.

Клеър се взира няколко секунди, искаше й се да попита на колко години е била Ева, когато са й направили татуировката, но не посмя. Старателно нарисува символа в тетрадката.

— И никой не я е открил. Сигурни ли са, че е тук?

— Изглежда така смятат. Но се обзалагам, че техните хора я търсят по целия свят. Изглежда е много важна за тях.

— Имаш ли представа защо?

— Никой не знае — каза Майкъл. — През целия си живот съм питал, повярвай ми. Никой няма представа. Дори и вампирите.

— Как може да търсят нещо и да не знаят защо го търсят?

— Не казвам, че никой не знае защо. Вампирите си имат йерархия и тези, с които съм разговарял, не са от най-високопоставените. Въпросът е, че ние не можем да разберем и не бива да си губим времето с главоблъсканици.

— Хубаво е да го знам. — До символа на книгата Клеър записа: Съдържание — неизвестно, после — Ценно!!!!! с много удивителни под него и го подчерта с три дебели линии. — Така че, ако открием книгата, можем да я заменим срещу това да ни отърват от Моника и да отменят сделката на Шейн.

Майкъл и Ева се спогледаха.

— Ти пропусна ли онази част, където ти разказвахме, че вампирите обръщат Морганвил наопаки в опита си да намерят книгата? — запита Ева.

Клеър въздъхна, обърна една страница и посочи една от бележките, които бе записала. И Ева, и Майкъл се наведоха да я прочетат.

Вампирите не могат да я прочетат.

Те изглеждаха слисани.

— Налага се да прекарам известно време в библиотеката — каза Клеър. — И ми трябват някои неща.

— За какво? — Ева все още не загряваше, но Майкъл се бе досетил.

— Да фалшифицираме книгата ли? — запита той. — Наистина ли смяташ, че ще свърши работа? Какво според теб ще стане, когато открият, че сме ги измамили?

— Лоша идея — каза Ева. — Много лоша идея. Честно.

— Хора — каза Клеър спокойно. — Ако внимаваме, никога няма да заподозрат, че сме толкова умни, че да направим подобно нещо. Да не споменавам и смели. Така че ние им даваме фалшификата… това е повече, отколкото някой има. Може да се вбесят, но ще се вбесят, че някой я е фалшифицирал. Ние просто я открихме.