Стъклени къщи

— Здравей, Клеър — каза той. — Мога ли да седна?

— Разбира се — отзова се тя изненадана и притеснена. Беше достатъчно възрастен да й е баща, да не говорим за хипарския му вид. Макар че това не я впечатляваше толкова, понеже и тя бе особнячка. — Хм, как е?

— Днес е оживено — каза той и се настани на стола с въздишка на благодарност. — Исках да поговоря с теб за Ева.

— Добре — съгласи се тя колебливо.

— Тревожа се за нея — рече Оливър. Той се наведе напред, подпря се с лакти на масата. Тя бързо затвори капака на лаптопа и постави ръце върху него. — Ева изглежда разсеяна. Това е много опасно и съм сигурен, че вече знаеш защо.

— Заради…

— Шейн ли? — попита той. — Да. Предположих, че това е причината. Момчето се е забъркало в големи неприятности. Но смятам, че го е направил от добра душа.

Сърцето й биеше като лудо и устата й пресъхна. Боже, тя наистина не обичаше да разговаря с властни личности. Майкъл бе друго… Майкъл бе като по-голям брат. Но Оливър бе… различен.

— Може би мога да помогна — продължи Оливър, — ако имам какво да разменя. Проблемът е какво иска Брандън, което ти или Шейн можете да му дадете? Освен очевидното. — Оливър изглеждаше замислен и докосна устните си с пръст. — Ти си много умно момиче, Клеър, или поне Ева така казва. На Морганвил му трябват умни момичета. Може би бихме могли да заобиколим Брандън и да намерим начин да се споразумеем с някой… друг.

Точно това вече го бяха обсъдили, само че без участието на Оливър. Клеър се опита да не изглежда много гузна и прозрачна.

— Кой? — попита тя.

Логичен въпрос. Оливър се усмихна, но тъмните му очи бяха проницателни и студени.

— Клеър! Наистина ли очакваш да ти кажа? Колкото повече знаеш за този град, толкова по-опасно става за теб. Разбираш ли? Трябваше да си изградя свой свят и успях, защото знам точно какво правя и докъде мога да стигна. Ти… Опасявам се, че първата ти грешка може да се окаже и последна.

Устата й вече не бе пресъхнала, направо бе мумифицирана. Опита се да преглътне, но в гърлото й се чу само някакъв шум. Тя бързо си взе чая и отпи, но не усети вкуса, но бе благодарна за влагата.

— Нямаше да…

— Недей — прекъсна я той и гласът му вече не бе толкова мил. — Иначе защо ще си тук днес, след като знаеш, че когато мръкне, Брандън вероятно ще се появи? Искаш да сключиш сделка с него, за да спасиш Шейн. Това е очевидно.

Е, не бе тук за това, но се опита да изглежда гузна поради тази причина. За всеки случай. Сигурно е успяла, защото Оливър се облегна на стола поуспокоен.

— Умна си — каза той. — Шейн също. Но не се главозамайвайте. Нека ви помогна.

Тя само кимна, за да не й изневери гласът, като се разтрепери или пък… още по-лошо… да издаде облекчението й.