Стъклени къщи

— По-лошо? Защо?

Ева сви рамене, но Клеър видя, че избягва въпроса.

— Шейн определено няма да се справи. Той не може да остави последния хотдог на някой друг, а той дори не ги харесва особено. Умира да има последната дума. — Тя се повъртя няколко секунди, после тихо добави. — И се страхувам за него.

Когато Майкъл влезе в стаята, Ева скочи и започна да мести и подрежда разни неща, докато Майкъл не й направи категоричен знак да излезе. Тя излезе, като измърмори някакво извинение, което Клеър не чу, и се качи в стаята си на горния етаж.

Майкъл подаде на Клеър купичка.

— Чили. Извинявай, но само това имаме.

Тя кимна, хапна една лъжица, защото винаги правеше каквото й кажат… и в момента, в който вкуси чилито, осъзна, че умира от глад. Преглътна го, без да дъвче, и вече загребваше следващата хапка, преди да разбере какво прави. Шейн трябва да стартира бизнес с чили.

Майкъл се настани на кожения фотьойл отляво и взе китарата, която бе оставил. Започна да я настройва, сякаш цялата случка с Шейн не беше реалност. Тя се хранеше, като крадешком хвърляше погледи към него, а той се наведе над китарата и започна да изтръгва нежна, мелодична музика от струните.

— Не си ли ядосан? — най-после запита или по-скоро измърмори тя.

— Ядосан? — Той не повдигна къдравата си руса глава от китарата. — Ядосваш се, когато някой ти покаже среден пръст на магистралата, Клеър. Не. Изплашен съм. И се опитвам да измисля как да постъпя.

Тя спря да дъвче за малко, после разбра, че ако се задави с храната си, няма да оправи нещата.

— Шейн е луда глава — каза Майкъл. — Добро момче е, но не мисли. Трябваше да се сетя за това, преди да ти позволя да се настаниш.

Клеър преглътна. Храната изведнъж й загорча и тя остави лъжицата.

— Мен ли?

Пръстите на Майкъл замръзнаха върху струните на китарата.

— Знаеш за сестра му, нали?

Алиса. Това бе името, което Майкъл спомена. Името, което нарани Шейн.

— Тя е мъртва.

— Шейн е прямо момче. Ако харесва някого, се бори за него. Простичко. Лиса… Лиса бе сладурана. И той се бе вживял в ролята на големия батко. Животът си би дал за нея. — Майкъл бавно поклати глава. — И почти го направи. Всъщност Лиса щеше да бъде на твоите години сега, и ето че теб те нараниха същите кучки, които убиха сестра му, като се опитваха да се доберат до него. Така че той би направил всичко — всичко — само да не преживее отново същото. Ти може да не си Лиса, но той те харесва. Нещо повече, той мрази Моника Морел. Толкова много, че… — Майкъл не можеше да го изрече. Загледа се в пространството за няколко секунди, после продължи: — Сделките с вампири в този град те поддържат жив физически, но те изяждат отвътре. Гледах как това се случва с родителите ми, преди да се измъкнат от тук, и с родителите на Ева също. Със сестрите й. Ако Шейн изпълни сделката, това ще го убие.