Стъклени къщи

Някъде около полунощ кафенето „Комън Граундс“ изпрати и последния пристрастен към кофеина посетител, а Клеър бе почти сигурна, че ще може да извърти номера, но и да не можеше, бе твърде изморена да се безпокои. Прибра си лаптопа, подпря глава с ръка и се загледа как Ева мие чашите, зарежда съдомиялната, бъбри си с Оливър и съзнателно пренебрегва тъмната сянка, която седеше в ъгъла.

Брандън не тръгна след живата си закуска. Остана си в кафенето с нова чаша от същото питие, като даряваше с жестоката си, зловеща усмивчица ту Ева, ту Клеър, после пак Ева.

Докато подсушаваше керамичните чаши, Оливър го наблюдаваше.

— Брандън — каза той, метна кърпата на рамо и започна да подрежда чашите по местата им. — Затваряме.

— Но ти дори не обяви последни поръчки — възнегодува Брандън и отправи същата усмивка към Оливър.

Този път обаче тя бързо се стопи. След минутка мълчание Брандън стана и си тръгна.

— Чакай — каза Оливър много тихо. — Чашата.

Брандън го погледна, невярващ на ушите си, после взе чашата, която бе за еднократна употреба, и я изхвърли в кошчето. За пръв път от десетина години си разчиства масата, предположи Клеър. Ако изобщо някога го е правил. Прикри притеснената си усмивка, защото той не бе от тези хора… още по-малко от тези вампири… които биха оценили чувството й за хумор.

— Нещо друго? — попита Брандън язвително. Не че му пукаше.

— Всъщност, да. Ако нямаш нищо против, бих искал дамите да си тръгнат първи.

Дори в сянката Клеър видя да проблясват остри кучешки зъби, когато Брандън безмълвно отвори уста и ги показа. Фука се. Оливър не се впечатли.

— Ако нямаш нищо против — повтори той.

Брандън сви рамене и се облегна на стената със скръстени ръце. Носеше черно, кожено яке, което попиваше светлината, черна трикотажна риза и тъмни джинси. Облеклото му е убийствено, помисли си Клеър и мигом съжали за мислите си.

— Ще изчакам — каза той. — Но те не бива да се страхуват от мен, човече. Момчето сключи сделка и аз ще я спазя.

— Точно затова се тревожа — отвърна Оливър. — Ева, Клеър, прибирайте се вкъщи. Вървете.

Ева затвори вратичката на съдомиялната и я включи; взе си чантата иззад бара, хвана Клеър за ръка и я поведе към вратата. Обърна надписа от ОТВОРЕНО на ЗАТВОРЕНО и отключи вратата, за да излезе Клеър. Заключи я след тях с ключа и бързо поведе Клеър към колата, която бе паркирана на осветеното от уличната лампа място. Улицата изглеждаше безлюдна; вятърът носеше боклуци и прах, а червената светлина на примигващите стопове танцуваше в мрака. Ева за отрицателно време отключи колата и щом седнаха вътре, двете заключиха вратите си. Ева запали двигателя и плавно потегли, едва тогава въздъхна с облекчение.