Престол и щурм

– А не може ли и двете да са истина. Служил съм в армията, разбирам от военно дело и оръжия. Сигурен съм, че Първа армия ще ме последва. Може да не съм първородният царски син, но също имам право над престола.

Мал насочи пръст в лицето му.

– Над нея обаче нямаш никакви права.

Щормхунд постепенно губеше хладнокръвие.

– И как очакваш да продължи това между вас двамата? Нали не се заблуждаваш, че ще метнеш на рамо една от най-могъщите Гриша в света като някоя селска мома, с която сте мачкали сеното в обора?! Така ли завършва твоята приказка? Опитвам се да спася страната от разцепление и гибел, а не да ти открадна безценното момиче.

– Достатъчно – намесих се тихо.

– Нищо не пречи ти също да останеш в палата – като капитан на личната ù стража, например. Това определено няма да е първата подобна сделка.

По челюстта на Мал заигра мускулче.

– Направо ми се повдига от теб.

Щормхунд махна пренебрежително с ръка.

– Знам, че съм извратено чудовище, но все пак помисли над предложението ми.

– Няма за какво толкова да мисля – изкрещя Мал. – Нито пък тя. Твоята няма да стане.

– Това ще е брак само на хартия – увери ни Щормхунд. После се ухили предизвикателно към Мал, сякаш това беше по-силно от него. – С изключение на въпроса за раждането на престолонаследници, разбира се.

Мал се хвърли към него, Щормхунд посегна за ножа, но аз бях предусетила накъде вървят нещата и се изпречих между тях.

– Престанете! – креснах. – Веднага престанете! И спрете да говорите за мен, сякаш ме няма!

Мал изръмжа отчаяно и пак взе да крачи напред-назад. Щормхунд вдигна преобърнатия стол и се настани на него, като разигра цял спектакъл, докато си опъваше краката и си наливаше нова чаша квас.

Вдишах дълбоко.

– Ваше Височество...

– Николай – поправи ме той. – Отговарям още на „любими“ и „хубавецо“.

Мал беше готов пак да му се нахвърли, но аз го озаптих с един умоляващ поглед.

– Престани незабавно, Николай – продължих. – Или в противен случай лично ще избия престолонаследническите ти зъби.

Николай неволно потърка насинената си скула, която вече добиваше патладжанен цвят.

– Признавам, бива си те.

– Така е – отвърнах твърдо. – И няма да се омъжа за теб.

Мал въздъхна дълбоко и част от напрежението, сковало раменете му досега, изчезна. Стана ми криво, че дори за миг е допуснал вероятността да приема предложението на Николай. Знаех обаче, че никак няма да хареса онова, което се канех да кажа.

Събрах сили и продължих.

– Но ще се върна в Ос Олта с теб.

Мал рязко вдигна глава.

– Алина...

– Мал, винаги сме знаели, че рано или късно ще намерим начин да се върнем в Равка; че някак ще успеем да помогнем на страната си. Не направим ли нещо още сега, Равка скоро няма да съществува и вече няма да има къде да се завърнем.

Той поклати глава, но аз вече гледах към Николай, готова да се хвърля с главата надолу в най-дълбокото.

– Ще дойда с теб в Ос Олта и смятам да ти помогна да се възкачиш на престола. – Поех си дълбоко въздух. – Но в замяна искам Втора армия.