Уравнения на живота
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
Ясно му беше, че няма да остане така завинаги. Центърът нямаше да издържи.
Мечтите не можеха да решат настоящите му проблеми. Той обърна гръб на гледката и слезе на металния под на домика. Почуди се дали долу няма някой, който ненадейно да е доловил тихи стъпки над главата си. Може би.
Отвори сандъка. Не беше заключен, нямаше нужда да го заключва, само вдигна закопчалките. Вътре имаше обикновени полезни предмети като няколко одеяла и електронни устройства, завити в опаковъчно фолио с въздушни балончета, както и безполезни неща като тежки паспартута със снимки на хора, които повече нямаше да види и които го смятаха за мъртъв.
Но първо загледа тъкмо тях. Две деца си играеха на леко червеникавата светлина на среддневното слънце, момиченце на име Ирена и момченце на име Александър. Жена, майка на децата: лицето й белязано от тежък труд и изтощение. Мъж на болнично легло, плешив, съсухрен, със системи забодени в ръцете му и тръбички в ноздрите, усмихва се и маха към фотоапарата.
Петнайсет години живот, сведени до няколко снимки, които дори не бяха вече негови спомени. Бяха спомените на някого другиго, макар и да си ги спомняше с леденоостра яснота.
Отърси се от унеса си. Извади нещата, опаковани във фолио на балончета, и ги нареди на пода: лаптоп, чиято външна част беше отпреди Армагедон, но компонентите му със сигурност не бяха; слънчева батерия, навита на руло; посребрен отражателен чадър, сгънат; дебел блок от нанотръбна батерия; куп кабели, с които да ги свърже всички. Цялата тази сбирщина от електроника беше прашна, неизползвана, неизпробвана. Плачеща за подмяна всъщност. Но беше възпрепятстван и сега единствено се надяваше да проработят като хората.
Той се зае за работа методично, първо захрани нанотръбата към слънчевата батерия, включи компютъра, разпъна антената и я насочи през прозореца към една от разпределителните станции, която се виждаше на покрив долу в далечината.
Имаше сигнал. Можеше да се свърже онлайн. Установи, че беше затаил дъх, и издиша отведнъж с вой.
Започна яростно да пише, програмираше и пускаше програма след програма. Една, която да скрие откъде се е свързал, една, която да блокира достъпа до компютъра в бърлогата му в Клапам, една да копира и криптира съдържанието на хард драйва му, и една да го изпрати на малки пакети до стотина неизползвани входящи кутии. Още една, която да се самоизтрие, след което да хибернира устройството.
Той продължи да чисти системата и да унищожава историята. Отне му известно време.
Някои от компютрите, които нападаше, бяха добре защитени.
Беше се погрижил за миналото. Сега към бъдещето. Насрочи смъртта си за утре точно след 12. Щеше да се убие бързо, безболезнено и да пристигне мъртъв в някоя болница в Гринуич: причина за смъртта: сърдечна недостатъчност. Тялото ще бъде изпратено в крематориума, прахът му прибран и скръбната му кончина ще бъде регистрирана от властите в Метрозоната.
Купи си самолетен билет до Уелингтън под друга самоличност. На сутринта ще прибере снимките в чантата си и Самуил Петрович ще умре. Никой няма да се разтъжи за смъртта му.
15.
Беше все още нощ когато се събуди, но никак не би могло да се нарече тъмно. Загърнат с одеяла, той се покатери на сандъка да погледне навън през прозореца, да види ярките светлини на града: от огненооранжевото на натриевия блясък, който гореше долу над улицата, до трицветните лазерни лъчи, който изписваха послания и логота по долната повърхност на облаците. Помежду им бяха белият блясък и движещите се изображения по кулите, които сочеха пътя към спасението. Петна от светлина се плъзгаха по кехлибареното небе и покрай пътищата: червено отгоре и червено отдолу.
Беше ярко почти до болезненост, достатъчно ярко, че сянката му да пада на празната стена отзад.
Компютърната светлинка премигваше насреща му. Дори с новото си име той беше ненаситен за информация, инфоядец. Оставаше му малко време да прегледа новините, преди да тръгне за летището. Той слезе от сандъка, на който беше кацнал, и седна по турски пред клавиатурата. Раздвижи пръсти, изпука всяка става и влезе да види какво носи днешният ден.
Носеше хаос. Сървърът му в Тувалу беше ударен от масивна ударна вълна от трафик: старовремска атака за „Отказ на услуга“ толкова голяма, че той не можеше да се свърже, за да промени настройките, да го върне към първоначалните настройки или просто да го хибернира. Изключи връзката и угрижено заръфа палеца си.