Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Но вече не се захранва — махнали са го. Само не са прикрили добре следите.
— Закъснели ли сме? — поинтересува се Шчербак.
Денис кимна утвърдително и отново извика секретарката:
— Лидия Ивановна, не помните ли дали напоследък не са се вясвали тук някакви електротехници или шлосери?
— Защо да не помня? Даже много добре си спомням: два дни преди гибелта на Минчев идва електротехник. През нощта на целия етаж беше изгаснал токът и сутринта два часа не можехме да работим. Казаха, че станало нещо с кабела.
Шчербак и Денис се спогледаха.
— А лично вие ли извикахте техника? — поинтересува се Шчербак.
— Не, сигурно някой от съседите, тук на етажа има осем фирми, може би го е извикал някой, който пръв е дошъл и е открил безобразието.
— Помните ли как изглеждаше техникът?
— Обикновено изглеждаше, като всички електричари: с работно облекло, с куфарче.
— Стар, млад, слаб, дебел, може би плешив?
— Не съм го разглеждала — измърмори секретарката. — Не ми беше до това. В приемната беше седнал някакъв изрод — научил, че възнамеряваме да се закриваме, и дошъл да разбере сега кой ще осъществява гаранционното обслужване на купените от нас полилеи. И като напук тук не бяха нито Минчев, нито Берьозин.
— Тоест електричарят работи сам в кабинета на Минчев? — продължаваше да разпитва Шчербак. — Нали проверява кабелите навсякъде?
— Разбира се, че сам…
— Да оставим електротехника — каза Денис, — какво е това? — Той събра разпечатките по бюрото, на които преди малко беше стъпил, и откри някакъв списък, където фигурираха предимно имена на знаменитости.
— Това ли? — Секретарката хвърли бегъл поглед на листовете. — Това е списъкът на клиентите. Нашата фирма им поставя в Покровско-Глебово полилеите на Чижевски, ако не звезди, поне всички там са важни клечки. Фактически това беше последната ни успешна сделка.
— Фамилията на Арбатова е подчертана, това какво означава?
— Нямам представа. Може би Минчев е бил неин поклонник и е искал да й предостави някакви намаления или допълнително обслужване, във всеки случай не ми е казвал нищо. А Арбатова е онази певица, звездата.
— Последен въпрос, Лидия Ивановна, къде са нещата на Минчев, документи и прочие? Съпругата му каза, че нищо не е вземала от офиса.
— Ей там в онзи кашон, погледнете, ако искате.
— Ами компютърът? — Денис едва сега забеляза смаяно, че в офиса на „Поличаз“ няма нито един компютър.
— Минчев продаде компютрите, за да се разплати за дълговете, продаде и мебелите, само че още не идват да ги извозят. А Сергей Константинович по-добре от мен ще ви разкаже всичко. — Тя кимна към конте на около тридесет и пет, което се въртеше в офиса. — Сергей Константинович, ще поговорите ли с ченгетата?
Въпреки контешкото в него Денис хареса Берьозин. Приятелят и заместник на Минчев притежаваше ярко изразено позитивно мислене и явно не възнамеряваше заради краха на „Поличаз“ да слага кръст на кариерата си, още по-малко пък на живота си. Оказа се, че вече се е уредил като мениджър по продажбите в московското представителство на „Бош & Сименс“ и се е отбил тук буквално за минута, казал на Лидия Ивановна, че и за нея е открил един-два напълно достойни варианти за работа.
Берьозин не повярва, че са били подслушвани. Беше убеден, че са се разорили не по нечия зла воля, а просто защото в Русия малките фирми трудно оцеляват. Трябва или да работиш сам, за да не зависиш от никого, или за някой гигант, като въпросния „Бош“, който отдавна владее всичко и не е така лесно да го ликвидираш.
— А какво ще кажете за дълговете на „Поличаз“, кой ще ги връща? — поинтересува се Денис.
— Ами няма никакви дългове — отвърна Берьозин. — Игор върна кредита, дори някъде в сейфа се търкаля бележката за това. Отмени всички работи по реконструкцията на производството, наистина наложи се да плати неустойка, но парите горе-долу са върнати, продадохме всичко, което можахме: всичко, което чакаше готово на склад, материалите, продадохме и самите складове… Изобщо не съм се съмнявал, че Игор е нормален мъж и няма да прехвърли своите дългове на чужди рамене. Само че мислех, ще започне всичко отначало, в края на краищата не се е свършил светът с тия полилеи, а той…