Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
— Не съм премълчал! Не са ме питали!
Отново глуха защита. Вече видяхме. Не бива. Не бива да го изпуска! Устните на Тур се свиха на черта, по скулите му замърдаха буци.
— Та вие заговорихте направо като уличен престъпник, на когото са предявили обвинение в убийство, а съвсем не като добър и порядъчен служещ, който желае да помогне на следствието. — Дълго. И изобщо не е това, което искаше.
— Не посмях. Такова нещо стана! Такива хора са убити!
— Познавахте ли ги? — Вениамин Аркадиевич пак не зададе нужния въпрос и помисли с досада: сега ще започне да съчинява и ще се окопити.
— Разбира се. Арбатова живее тук, Марков е идвал у тях на гости — той е неин поклонник, с Тарасенков не се познавах лично, но всички го познават.
Навеждайки се напред и гледайки с немигащ поглед от упор в очите на Георгадзе, Вениамин Аркадиевич произнесе ясно, като слагаше ударение на всяка дума:
— Кой… кога… и как… разпореди да бъде пуснат на територията белият форд?!
— Никой! — От ужас очите на управителя станаха кръгли, зъбите му започнаха да тракат, ръцете трепереха, ризата му се намокри: виждаше се и през костюма. Той не говореше, а пелтечеше едва чуто и бавно, с паузи: — Никой! Нищо не съм разпореждал!
— Питам ви! Кой… кога… и как! — закрещя следователят, без сам да забелязва.
Очите на управителя се разшириха необичайно и се свиха, целият се разтрепери, зъбите му за миг спряха да тракат и той омекна.
— Не знам! Нищо не знам! — В гласа му се долови безкрайна умора, вече няма сили да се бори: лицето му пребледня, ръцете му безпомощно лежат върху бюрото: — Всичко ще разкажа. Всичко. Но това не знам. Не знам…
— За каква кола щяхте да предупредите Белов?
— За никаква. Той е объркал всичко, нищо такова не съм му казвал…
— Все още ви питам с добро — предупреди Вениамин Аркадиевич, — но много скоро търпението ми ще свърши.
— Но това не е моя тайна, разбирате ли?
— Какви ги дрънкате?! Да не искате да кажете „става дума за дама“, нагледали сте се на сапунени опери?! Разбирате ли изобщо кой е убит? Знаете ли, че делото се контролира от главния прокурор и от администрацията на президента? Наистина ли сте готов да жертвате длъжността си, а може би и свободата си заради нечия тайна? Мислите, че в затвора ще ви топлят спомените за тази идиотска проява на скромност?
— Добре де, добре. — Георгадзе избърса изпотеното си чело и врата. — Един от нашите жители… Той е уважаван човек, разбирате ли? Скулптор, член на Съюза на художниците, но нали разбирате, има малка слабост… Как да се изразя по-меко, обича да общува с проститутки, при това с няколко, нали разбирате какво искам да кажа? Но там е работата, че, първо, лесно ще го разпознаят, ако се занимава с това в града, и, второ, той е инвалид и е прикован към инвалидната си количка. Освен това има млада жена актриса, която не се досеща за нищо. Та той ме помоли веднъж да му облекча някак живота и да го избавя от вълнения: да не започне охраната прекалено старателно да проучва кои са гостите и при кого са дошли, самите момичета да не направят шумен скандал, за който да научи любимата жена. Просто ме предупреждаваше от време на време, че очаква гости, а аз предупреждавах охраната. Момичетата пристигаха и си отиваха винаги нощем, за малко, и никога не са възниквали проблеми.
— Фамилията на скулптора?
— Не може ли без нея? — примоли се Георгадзе. — Човекът просто искаше да се развлече, а аз просто исках да му помогна. Нали това няма никакво отношение към убийствата?
— Фамилията?!
Управителят се наведе направо до ухото на Вениамин Аркадиевич, едва прошушна името и се стовари в креслото, врътна очи и се затресе.
Май се престарах, помисли Тур. При наличието на толкова данни името можеше да се издири за пет минути. А сега Георгадзе напълно се скапа. Изглежда така, сякаш още една минута, и ще заспи. Нима е толкова слаб? Или все пак се преструва? Още малко, и ще припадне. Впрочем заслужава си го.
Да, искаше да разкаже още нещо. Да чуем.
— Добре, разказвайте по-нататък.
— Какво?
— Всичко! Преди пет минути обещахте, че ще разкажете всичко. Хайде сега разказвайте това „всичко“. Особено добре ще е, ако има отношение към делото.
— Ами след стрелбата дойде Белов. Лицето му страшно. Говореше за съобщение, което е получил по пейджъра си. Помислих си: опитва се да ме шантажира. И казах: нищо не знам. И премълчах пред следователя. Страхувах се от Белов… — изрече едва чуто управителят.