Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
— Кой знаеше, че сте предупреждавали Белов за колата, която в най-скоро време трябва да дойде?
— Мислех, че никой.
— Кой може да прати съобщение на пейджъра на Белов от ваше име?
— Мислех, че никой.
— „Мислех, че никой, мислех, че никой“ — започна Тур, като го имитираше. Разкисналият се управител предизвикваше у него раздразнение. — Сега какво мислите?
— Сега вече нищо не знам.
— Марков кога идваше при Арбатова?
— Не помня. Да не съм комендант на общежитие. Не следя жителите — започна убедително Георгадзе, но като срещна строгия поглед на Вениамин Аркадиевич, пак призна: — Няколко пъти.
— Оставаше ли през нощта?
— Да.
— Те в какви отношения бяха?
— Не знам. — Изчезнаха всички чувства освен умората.
— Да вървим в прокуратурата.
— Да…
Тур го караше, за да го разпита официално. По пътя Георгадзе сякаш се опомни и се поинтересува:
— Ще ме арестуват ли?
— Ще видим — успя само да каже следователят. Той наистина още нищо не беше решил.
Разпитът с воденето на протокол не даде нищо ново. Още същата вечер освободиха нещастния управител.
Влизайки в апартамента, Тур усети разнасящия се от кухнята аромат на ябълкова пита. А ето изскочи и самата пазителка на семейното огнище, облечена празнично:
— Преобличай се и на масата.
Приповдигнатото настроение, живите движения и ябълковата пита веднага я издадоха — имат гост, синът Евгений. Стана му по-леко и по-спокойно от домашния уют, приветливия глас на жена му и очакваната среща със сина. След като се преоблече и изми ръцете си, Тур влезе в кухнята и се здрависа със сина. Жена му се върна с бутилка червено вино. Докато сипваше яденето, изкомандва:
— Отваряйте и наливайте! Мъжеее, хайде, по-живо!
На масата Клавдия не сваляше влюбения си поглед от Евгений, през цялото време нещо му слагаше в чинията, доливаше. Разбира се, Вениамин Аркадиевич също обичаше сина си, дори се гордееше с него, но смяташе толкова откровеното проявяване на чувства не само за напълно неуместно, но в дадения случай за излишно. Слушаше мълчаливо разказа на сина си и мълчаливо му съчувстваше.
Все същите трудности с финансирането на напълно перспективни проекти, все същото съкращаване на фундаментални изследвания, падане нивото на подготовка на среднистите, намаляване на аудиторното натоварване, съкращаване на средствата за закупуване на литература за библиотеката, недостиг на компютри, безнадеждно остаряла техника и невъзможност за обновяването й… Синът му бе асистент в катедрата по приложна математика в Московския държавен университет.
Мислите и преживяванията му винаги бяха свързани с работата. Вениамин Аркадиевич си помисли, че по това прилича на самия него. По принцип разказите на Евгений бяха винаги за едно и също. Променяха се само детайлите. И жена му винаги слушаше сина им с интерес. Дали вникваше в същността на разказа? Най-вероятно не особено, макар съвсем уместно да вметваше по някоя дума. Разговорите винаги действаха на Тур угнетяващо.
Например за него беше съвсем непонятно защо е съкратено родното производство на компютри. Със сигурност щяха да са по-евтини от вносните и с тях спокойно можеха да се обзаведат вузовете и предприятията. Нима все така ще продължаваме да закупуваме китайски дискове, южнокорейски клавиатури и прочутата „жълта“ оперативна памет и да правим от всичко това „инструменти“ за по-нататъшното развитие на руската наука? А да изнасяме нефт, газ, въглища, диаманти, скъпоценни метали… Защо в новото световно разделение на труда Русия трябва да играе ролята на суровинен придатък. Защо онези, на които не е безразлична съдбата на страната, които разбират, че само развитието на науката и съвременните технологии ще осигурят самостоятелност на държавата и мястото й като равна сред равните, защо тези хора са обречени на съществуване? Жалко не като битови условия, макар и това да е печално, а като невъзможност за осъществяване на научните планове, да се участва редовно в специалните конференции, а понякога и да се продължава работа по избраната специалност. И всичко това става на фона на откриващите се нови казина, ресторанти, магазини за модно облекло, хотели за домашни животни, разкошни празнични юбилеи на градовете.
Синът отдавна си беше заминал, но Вениамин Аркадиевич така и не можеше да си върне душевното равновесие или поне илюзията за него.