Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Бочаров живееше в осеметажна стара сграда на „Беговая“ и заемаше едновременно два апартамента. Жилището му повече приличаше на самолетен хангар или, в най-лошия случай, на представителството на БМВ в Москва, отколкото на дом. Вътрешните стени напълно липсваха и тук като нищо можеха да се разминат три-четири коли, без да закачат мебелите.
На Денис отвори момиче на около четиринайсет години. Покани го с жест да влезе, докато продължаваше да си говори по радиотелефона, и извика:
— Татко, търсят те — и изчезна навътре.
До прозореца зад маса с необятни размери в кресло, напомнящо трон, се кипреше самият господин Бочаров, ако се съди по обстановката наоколо — страдащ от остра форма на гигантомания. Наистина самият той беше дребничък, квадратен, фактически плешив, доста възрастен, може би в предпенсионна възраст, и страшно напомняше Мечо Пух от анимационните филмчета. Само че не на Дисни, а от нашите родни.
— Привет, Серьога, сядай — изломоти той, без да вдига очите си от книжата.
Денис се изкашля деликатно. Бочаров вдигна поглед и тъпо се загледа в госта.
— Сигурно чакахте някой друг — рече Денис усмихнато, — позволете да се представя. Денис Андреевич Грязнов, частен детектив, в настоящия момент разследвам гибелта на вашия конкурент Игор Минчев, собственика на фирма „Поличаз“. И във връзка с това бих искал да ви задам няколко въпроса. Нали не се сърдите, че идвам без покана?
Грязнов нарочно говореше по-дълго от необходимото, така даваше време на събеседника си да се окопити от неочакваната му поява. В лицето на Бочаров му трябваше приятел, а не „заподозрян“.
— Седнете, щом сте дошли. — Стопанинът премести без желание документите си. — Само че ми покажете някакъв документ.
Денис показа.
— Та за какво искате да ме питате? — поинтересува се Бочаров много сериозно. — Дали аз съм изпратил покойния на онзи свят? Не съм аз.
— Малко преди смъртта си Минчев е твърдял, че професионално го следят и някой съзнателно руши бизнеса му. С вас не става ли нещо подобно?
— Търсите нови клиенти? Не, никой не ме следи. Редовно проверявам и офиса си, и жилището за подслушвателна апаратура, не работя с непроверени партньори.
— В какви отношения бяхте с покойния? — Денис разбираше глупостта на въпроса и като го задаваше, не очакваше нищо интересно, просто искаше да знае доколко Бочаров е готов да откровеничи.
— Е, все пак бяхме конкуренти с Минчев, но не е имало особени конфликти. Няколко пъти си отнемахме дребни поръчки, един-два пъти сме се срещали по приеми. Това е всичко. — Той се замисли. — Никакви стълкновения, никакви удари под кръста, не беше лесно да си негов конкурент, в смисъл че Минчев бе ловко момче и никога не изпускаше своето, но строеше отношенията си приятно, цивилизовано, ако разбирате какво имам предвид.
„А вие, Станислав Сергеевич, цивилизовано ме пращате за зелен хайвер — помисли Денис — и горе-долу сте прав за себе си. Макар че можехте да излезете от своя калъп и да си излеете душата, докато не са ви схрускали както Минчев.“
— Тоест напоследък с вас не се е случвало нищо такова, което би ми помогнало? — попита той на глас.
— В общи линии така е, всичко си е нормално…
— Е, какво пък, ако си спомните нещо, позвънете — Денис подаде визитната си картичка — по всяко време, довиждане.
Той излезе от входа и не беше изминал и десетина метра, когато мобилният му телефон записука.
— Денис Андреевич, Бочаров е, далеч ли сте вече?
Денис се усмихна, обърна се и тръгна обратно:
— Не, тъкмо излязох навън.
Грязнов се спря пред пейката, на която живо обсъждаха извънбрачната бременност на някоя си Ляля от втори вход. Скоро се появи и Бочаров и като поздрави съседките, предложи:
— Хайде да се разходим.
Стигнаха мълчаливо до някаква детска градина, седнаха на някакви вкопани в земята гуми и запалиха цигарите почти синхронно.
— Да смятаме, че нещо съм си спомнил — започна нерешително Бочаров. — Преди около два месеца при мен в офиса идва един младеж с интересно предложение. Носеше документи, свързани с Минчев. Наистина показа само част от тях, нали разбирате, за да „клъвна“. Но това беше достатъчно, за да разбера — те са истински и си заслужава. Там имаше цифри, които не е трудно да се проверят.