Меч в бурята [bg]

Арбон посочи на другите двама да навлязат в гората с него. След минута-две намериха втория труп — гола девойка на не повече от четиринайсет години. От пръв поглед личеше, че е била изнасилена. След това някой ѝ бе прерязал гърлото.

Руатан затвори очите ѝ. Бануин стоеше невъзмутимо до него. Само той не беше потресен от това престъпление. Толкова бе пътувал, че знаеше колко обичайни са подобни страхотии за други страни. Но не и в земите на риганте. Оглеждаше мястото и чакаше Арбон да провери всички следи. Пребледнял от бяс, пастирът се изправи и се върна при първия труп. Мъртвецът бе носил дълга бледосиня туника с червен кант. Мечът, пронизал гърлото му, бе раздробил гръбнака. В храстите до него беше и преобърнатата количка. Имаше два строшени сандъка и разпилени около тях дрехи, също и три малки торби с храна.

Арбон се върна при Руатан и каза:

— Мъжът и момичето са вървели по пътеката, ездачите са ги застигнали. Един от тях е извадил меч. Мъжът е вдигнал ръка да се защити, затова е разсечена. Не е успял да спре удара. Уплашеното момиче е побягнало в гората. Онези са слезли от конете и са я настигнали. Когато са задоволили похотта си, са я убили и са преровили нещата в количката. Издърпали са тялото на мъжа в храстите и са потеглили на север.

— Какво научи за тези конници?

— Единият е много висок — над шест стъпки. Друг е набит и тежък. Един от тях язди кобила. По един или повече от тях има белези — видях кръв под ноктите на момичето. Друго не мога да кажа, но мъжът и момичето са убити най-рано вчера сутринта, а по-вероятно в късния следобед.

— Убийците са чужденци — вметна Бануин.

— Това го знаем — студено отвърна Руатан. — Никой от риганте не би извършил такова зло.

Бануин тръсна глава.

— Исках да кажа, че са дошли от далечна земя. Мъжът е убит с гладиус. Никой от околните племена не използва такива мечове. А убийството на момичето може да е било част от ритуал — жертвоприношение за Гианис, Кървавия бог. Покланят му се и племето гат, и много други племена отвъд морето.

— Чувал съм това име — изсумтя Руатан.

— Възможно е — продължи Бануин — ездачите да са познавали мъжа. По дрехите му личи, че е от племето остро. Техните земи граничат със земите на гат. Може дори да са плавали на един и същ кораб.

— Ще научим, когато ги намерим — отсече Руатан.

Тръгна към останалите конници от селото. Бануин се взираше в мъртвото момиче. Кон застана до него. Лицето му беше бяло като платно, очите му святкаха от ярост.

— Кон, не е нужно да виждаш това — каза му Бануин.

— Напротив.

Отрядът от селото остави четирима да погребат мъртъвците и подгони убийците.

Към края на следобеда загубиха следата и се разделиха по двама да продължат издирването. Конавар и Бануин яздеха заедно на североизток, провираха се в дебрите на Лангевинската гора. Щом започна да се здрачава, Бануин предложи да се върнат. Кон завъртя глава.

— Ще спра тук да си почине конят и ще търся нататък.