Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Меч в бурята [bg]
Меч в бурята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Меч в бурята [bg]

Электронная книга - «Меч в бурята [bg]». Краткое содержание книги:

Свирепи и горди, хората от племето риганте живеят сред гористите склонове на своите планини, прекланят се пред боговете на въздуха и водата и духовете на земята. Сред тях израства воин, белязан от съдбата. Роден в бурята, която погубва неговия баща, той носи името Конавар и разказите за неговата храброст плъзват като горски пожар. Сидите — същества на стара като самото време магия, не пренебрегват младия боец и тяхната зловеща сянка пада върху живота му. А армия от безмилостни нашественици ще прекоси скоро морето и ще заличи завинаги обичаите и духа на риганте. Решен да защити своя народ, Конавар отива пръв при враговете. И по време на пътешествията си получава в дар меч, който е могъщ и смъртоносен като сидите, сътворили това оръжие. Така получава ново име, което всява страх в сърцата и на приятели, и на врагове. Име, предвещаващо величава и горчива участ. Демонския меч.
„Меч в бурята“ е разтърсващ роман за честта и позора, за лесните грешки и страшните последствия от тях, за падението, възмездието и разкаянието. Гемел създава мрачни и жестоки светове, където герои и злодеи често са неразличими един от друг. Фентъзи Бук Ривю
 Дейвид Гемел е няколко стъпала над добрите автори. Той е стигнал до царството на невероятното майсторство.Ан Маккафри
 Забравете стандартното фентъзи, в което доброто се бори срещу злото, светлината срещу мрака. В историите, разказани от Дейвид Гемел, ще намерите и безбройни оттенъци на сивото. SFX
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 160
Перейти на страницу:

— Какво ще правите с четвъртия? — попита Кон.

— Твърди, че пътува сам — каза Руатан. — Ще го заведа при Дългия леърд, за да го съдят. И ти можеш да дойдеш. Трябва ти разрешението на Дългия леърд, за да напуснеш нашите земи и да пътуваш с Бануин.

Още неколцина скочиха от конете и претърсиха бивака и мъртъвците. Намериха три кесии със сребърни монети, които разделиха поравно между мъжете от селото. Руатан и Бануин отказаха своите дялове. Кон реши да постъпи като тях. Погребаха труповете и потеглиха, на мястото останаха само Руатан, Кон и чужденецът. Чак тогава Големия мъж избухна:

— Момче, ти мислиш ли какви ги вършиш?! Трима зрели мъже! Ами ако бяха опитни бойци?

— Може и да бяха — отвърна Кон вироглаво.

Руатан тръсна глава.

— Не съм изкусен следотърсач като Арбон, но и аз виждам какво е станало. Дебелакът ти се е нахвърлил като слабоумен. По-ниският е бягал, когато си го повалил и си му прерязал гърлото. Само високият е имал някакви умения… и ти е оставил тази цицина на лицето. Какво щях да кажа на майка ти, ако беше загинал?

— Щеше да ѝ кажеш, че не съм побягнал! — разлюти се Кон.

Руатан затвори очи и въздъхна.

— Не оспорвам смелостта ти. Както впрочем не оспорвам и смелостта на баща ти. Говорим не за храброст, а за глупост. Проявил си безразсъдство. Твоята победа не променя това. Кон, познавах мнозина смелчаци. Поне половината от тях вече не са между живите. Смелостта е безполезна, ако не е съчетана с остър ум. — Той стисна рамото на Кон. — Обичам те и се гордея с тебе. Но поне си извлечи поука от стореното.

— Трябваше да го направя — тихо каза младежът. — Заради мечока. Не можех да понасям повече този страх.

— Тъй ли?… Разбирам. Отърва ли се?

— Да.

Руатан го прегърна.

— Значи няма да споменаваме друг път за тази дивотия…

Пленникът смуши с колене коня си, за да ги доближи.

— Имате ли нещо против да ме развържете? Не си усещам пръстите.

Руатан се дръпна от Кон и го изгледа неприветливо.

— И защо пръстите ти трябва да са моя грижа?

— Чуйте ме! — примоли се чужденецът. — Ясно ми е, че ме смятате за убиец, но аз съм невинен пътник. Сигурен съм, че така ще отсъди и владетелят, при когото ме водите. Да не би при вас да е обичай да нападате и да връзвате всеки, който е имал лошия късмет да мине през земите ви?

Въжето наистина беше прекалено стегнато. Руатан го разхлаби малко и пленникът се намръщи от болка, когато кръвта нахлу отново в пръстите му.

— Да тръгваме — каза Руатан.

Брат Слънцеднев беше друид, но онези, които го виждаха за пръв път, не можеха да повярват в това. Всички знаеха, че друидите са предимно стари и мъртвешки сериозни мъже, които предпочитат да живеят в оскъдица и презират удоволствията, предлагани от света. Разбира се, имаше и по-млади друиди, но според околните и те се стараеха неистово да станат възможно по-скоро стари и мъртвешки сериозни мъже. Брат Слънцеднев изобщо не се вписваше във вкоренените представи за друидите. Висок, плещест, с гръден кош като бъчва, той често се заливаше в гръмовен смях, а се случваше и да си прави шеги с хората. И за разлика от събратята си беше всеобщ любимец. Дори сред останалите жреци. Смеещ се друид беше рядка гледка и ако се случеше, смехът обикновено ехтеше от гърлото на чернобрадия брат Слънцеднев.

Но в този ден той знаеше, че няма да му е до смях. Седеше мълчаливо в Големия дом на Дългия леърд, когато вкараха пленника в залата. Многото маси, около които често се събираха благородниците, този път бяха пренесени до стените, в залата се тълпяха хора, които искаха да присъстват, когато съдят убиеца. Но преди да дойде неговият ред, пред Дългия леърд заставаха обвиняеми за по-дребни престъпления срещу свои съседи, в повечето случаи сбивания. Когато влезе жена, обвинена в побой, въображението на гъмжилото се разпали, посрещнаха я с подвикване и смях. Свидетели твърдяха, че цапардосала мъжа си по лицето с цепеница, счупила му носа и му разхлабила зъбите. Трима свидетели разказаха, че по-рано вечерта видели мъжа в компанията на Земна жена. Съпругата побойница беше оправдана. След нея пред съда застанаха ловец на коне, който продал жребец с болни бели дробове, и пътуващ калайджия, който окрал вдовица. Ловецът на коне беше глобен с двайсет сребърника и осъден да върне на купувача парите за жребеца. Калайджията си заслужи публично бичуване. Но тези случаи не можеха да привлекат толкова хора в залата, а и присъствието на брат Слънцеднев нямаше да е необходимо. Населението на Старите дъбове се скупчи в залата, за да чуе как друидът ще разпитва мъжа, обвинен в убийство и изнасилване.

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 160
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)