Меч в бурята [bg]

— Така ли ще изглежда бойната редица на риганте?

Кон се взря в блестящите монети и си ги представи като нападащи бойци. Накрая кимна.

— Да. Нито прекалено нагъсто, нито прекалено раздалечени.

Бануин взе още десет монети и ги сложи в две плътни редици по пет.

— Тези мъже стоят рамо до рамо. Всеки от тях има правоъгълен щит на лявата си ръка. Могат да образуват същинска стена с тези щитове, в която има пролуки, за да мушкат с мечовете си. — Плъзна разредените монети към стегнатите редици. — Сега си представи сблъсъка. Срещу всеки боец от риганте ще има три щита и три меча. Късите мечове за мушкане дават възможност на войниците да се бият заедно, в група. Колкото ще врагове да срещнат, ще имат огромно предимство. Ако и враговете им се скупчат нагъсто, каква е ползата от дългите мечове?

— Убеден съм, че всеки от нашите бойци е равен на поне трима от Каменните войници — възрази Кон, верен на племето си.

Бануин се усмихна.

— Ти видя само меча. Не донесох бронзовия щит, железния нагръдник, железния шлем с пера. Нито предпазителите за крака и за ръце от варена кожа, нито плетената ризница. При схватки между мъже от риганте повечето жертви умират от разсечени шии или намушкване в сърцето, корема и слабините. Някои умират бавно, защото им изтича кръвта. Други — от зарази или гангрена в раните. Също като мъжете от повечето племена, които съм срещал тук или отвъд морето, вие твърде рядко носите броня в битката. Налитате към врага и сражението се разпада на хиляди двубои между герои. Ако не искате да бъдете покорени, трябва да научите други бойни похвати.

— Ако се вярва на думите ти, войната с твоя народ е неизбежна — тихо каза Кон.

— Опасявам се, че е така. Няма да е тази година или идната. Първата задача на Джасарай е да смаже враговете си в самата империя. После ще се справи с племената пердии или остро, или гат. Това ще му отнеме няколко години. Но ако оцелее, ще дойде и тук.

— Ще получи ли карти от тебе? — попита направо Кон.

Бануин завъртя глава.

— Не. Вече не нося никакви карти. Всичко е в главата ми. И аз няма да се бия. Нагледах се на войни. Видях разрухата и мъките, които носят. Не. Когато войната стигне и до тези земи, ще наема кораб и ще отплавам на запад. Говори се за приказните земи там, богати и плодородни. Може би онези хора не искат да прахосват живота си във войни.

— Значи са мекушави слабаци — изсумтя Кон. — Силният мъж винаги има врагове, а обитателите на плодородни земи винаги ги бранят от онези, които живеят в бедна пустош. Такъв е светът, Бануин. Може да съм още млад, но знам, че това е истината. Силните винаги властват, а слабите страдат. Такава е волята на боговете, иначе защо живеем в такъв свят?