Бляскавият двор [bg]

Прегърнах я:

– Разбира се, че мога да го повярвам. Много се тревожеше за акцента, но положи толкова старания във всички други...

Проплакването на поз­нат глас ме накара да млъкна рязко. Моментално зърнах Тамзин, застанала на отсрещния край на групата, с широко разтворени очи. Обърна се слисано съм мистрес Мастърсън:

– Как така съм класирана трета? Момичетата над мен имат същия резултат като мен! – Един бърз оглед на списъка ми показа, че на първо и второ мяс­то са две момичета от други имения.

– Да – съгласи се мистрес Мастърсън. – Всички се постарахте – беше много впечатляващо. Всъщност в крайна сметка всичко се свеждаше до естетиката. – Тя кимна към гос­по­жи­ца Гарисън. – Уинифред, първото момиче би изглеждало толкова прекрасно в цветовете на диаманта. Рубинът е следващият скъпоценен камък, а това очевидно не би прилягало на косата ти. Така че третото мяс­то като сапфир изглеждаше като най...

– Сапфир ли? – прекъсна я Тамзин.– Сапфир? Всеки знае, че зеленото е най-добрият цвят за мен. Смарагдът не е ли по-скъпоценен от сапфира?

– Зеленият ми плат още не е пристигнал – каза гос­по­жи­ца Гарисън. – Няма ве­роят­ност да се появи до пос­ледната седмица преди отплаването ви.

Мистрес Мастърсън кимна:

– А категориите са доста гъвкави – това, към кое­то се стремим, е по-скоро определена цветова гама от скъпоценни камъни. Сметнахме за най-доб­ре прос­то да про­дъл­жим със сапфира, за да може тя да се заеме с изготвянето на гардероба ти. В противен случай ще работи в пос­ледната минута.

Тамзин фиксира шивачката с остър поглед:

– Е, може би може да шие малко по-бързо, по дяволите.

– Тамзин! – изсъска мистрес Мастърсън, преобразявайки се отново в строгата преподавателка, коя­то познавахме. – Държиш се неуместно. Ще приемеш сапфира и ще бъдеш благодарна, че си сред трите с най-висок резултат. И ще си мериш приказките.

Ясно ми беше, че Тамзин е все още разстроена, но тя си пое дълбоко дъх и видимо се успокои, преди да заговори отново:

– Да, мистрес Мастърсън. Моля за извинение. Но мога да се явя отново на изпитите, на кои­то съм се представила слабо, нали?

– Да, разбира се. Всяко момиче може. Макар че, честно казано, при класиране с деветдесет и девет процента няма кой знае какво друго за постигане.

– Съвършенство – отвърна Тамзин.

Повечето момичета бяха доволни от резултатите си. Дори най-нис­ко класираните пак щяха да бъдат ослепително представени в Адория, а повторното изтър­пя­ване на изпитите не беше осо­бе­но привлекателен вариант.