Хищник [bg]

— „Благословия“. Седемдесет и пет.

Мадокс се спря тъкмо преди да попита: Хиляди?

— Приемате ли кредитни карти?

Ако бе изненадана, тя с нищо не го показа.

— Налага се само да установим кредитния ви лимит, това е всичко. Повечето хора нямат такъв голям кредитен лимит.

— Аз не съм повечето хора.

Още една широка усмивка. Забеляза, че има лунички по гърдите, копринената й риза не бе закопчана на деколтето и при всяко нейно движение се разтваряше.

Той я погледна по-внимателно. Беше хубава жена, каквато всъщност би трябвало да бъде, щом работи на подобно място. Запита се дали ще вземе комисиона.

— Ами… — Той се усмихна и примига. — Каква е цената на това нещо? — Той посочи към един индианец от бронз, държащ орел.

— „Освобождаване на орела“. Тя е сто и десет долара.

— Току-що купих ранчо извън града и трябва да го обзаведа. Десет хиляди квадратни стъпки, и това е само главната къща.

— Мога да си представя.

— Казвам се Мадокс. Джим Мадокс. — Той протегна ръка.

— Радвам се да се запознаем. Клариса. Художникът е Уили Еткити, действителен, регистриран член на племето навахо, един от най-изтъкнатите ни местни скулптори. Първият експонат, който гледахте, е изработен от цяло парче местен алабастър от Сен Андре Маунтинс.

— Красиво е. Какво точно изразява?

— Представя тридневно пеене за благословия.

— Какво?

— Този вид благославяне е традиционна церемония на навахите и има за цел да възстанови равновесието и хармонията в живота на човека.

— Искам една такава. — Беше достатъчно близо до нея, за да усети шампоана, който бе използвала тази сутрин за блестящата си черна коса.

— Недейте всичко наведнъж — усмихна се Клариса и го погледна косо с дяволитите си кафяви очи.

— Клариса, сигурно ви канят непрекъснато, но ако прекалявам, кажете ми — имате ли нещо против една вечеря?

Широка фалшива усмивка.

— Предполага се, че не бива да се срещам с потенциални клиенти.

Мадокс прие това за „да“.

— Ще бъда в „Розовата тухла“ в седем. Ако решите да наминете, ще се радвам да ви почерпя едно мартини и стек „Дъниган“.

Тя не каза „не“ и това го окуражи. Махна с ръка към скулптурата: