![Хищник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/3/hishchnik-bg-download.jpg)
Хищник [bg]
- Автор: Престон Дуглас
- Серия: Уайман Форд #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-89-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хищник [bg]». Краткое содержание книги:
С „Хищник“ Дъглас Престън ще разтрепери читателите и ще ги държи в напрежение до последния миг. Майкъл Крайтън би искал той да е написал нещо, поне наполовина толкова всепоглъщащо; „Хищник“ е трилър за специалната ви колекция. Library Journal
„Хищник“ направо ме срази! Дъг Престън е малко като Гришам, малко като Крайтън, малко като Стивън Кинг, но си остава истински уникален, превъзходен писател със свои собствен стил. Дейвид Хагбърг, USA Today
— Мисля, че ще взема тази от алабастър. Въпросът е, че първо трябва да измеря помещението, да съм сигурен, че ще пасне. Ако не е тази, то ще е другата със сигурност.
— Имам всички подробности отзад в хранилището: размери, тегло, начин на доставка.
Тя зачатка с токчета към дъното на галерията и той загледа как тялото й се извива в тясната черна рокля. След малко се върна с лист, карта и брошура за скулптора и му ги подаде с усмивка. На кучешкия й зъб от лявата страна се виждаше резка от червилото. Той пъхна листовете във вътрешния джоб на сакото си.
— Ще имате ли нещо против да използвам телефона ви за един кратък градски разговор?
— Не, разбира се.
Тя го заведе до бюрото в дъното на помещението и му подаде телефона.
— Ще трае само минутка. Ало? Д-р Бродбент?
Гласът отсреща отвърна:
— Не, аз съм Шейн Макбрайд, неговият колега.
— Току-що се преместих в Санта Фе, купих ранчо южно от града. Искам да купя красив расов кон и се нуждая от консултация с ветеринар. Д-р Бродбент на разположение ли е?
— Кога?
— Днес или в събота.
— Д-р Бродбент в момента не е тук, но може да ви помогне в понеделник.
— А в събота?
— В събота аз съм на смяна, чакайте да видя… имам пролука в два.
— Съжалявам, Шейн, нищо лично, но д-р Бродбент ми беше настоятелно препоръчан и ще се чувствам по-комфортно с него.
— Щом искате да е той, ще се наложи да изчакате до понеделник.
— Искам да стане в събота. Ако има почивен ден, готов съм да платя допълнително.
— Няма да е в града този ден. Съжалявам. Както ви казах, ще се радвам да ви помогна.
— Нищо лично, Шейн, но нали ви казах… — Той остави гласа си да заглъхне разочаровано. — Благодаря ви все пак. Ще се обадя в понеделник да се договорим.
Той върна слушалката и смигна на продавачката.
Тя отвърна на погледа му, лицето й бе неразгадаемо.
— Ще се видим в „Розовата“, Клариса.
В първия момент тя не отговори. След това се наведе напред и с поредната фалшива усмивка произнесе тихо:
— В този бизнес съм от пет години и съм много, много добра. И знаете ли защо?
— Защо?
— Познавам лайнарите още когато застанат на прага. А вие сте до такава степен пълен с лайна, че оставяте следи.
8.
Наложи се хеликоптерът, който превозваше екипа криминолози, да се приземи почти на два и половина километра надолу в каньона и сега те трябваше да мъкнат цялото си оборудване нагоре. Бяха пристигнали в свирепо настроение, но Кълхаун, водачът им, пускаше майтапи наляво и надясно, разказваше истории и ги потупваше окуражително по рамото с обещания за студена бира по целия път нагоре.
Кълхаун бе пристъпил към задачата като към археологическа експедиция, мястото бе разграфено на сегменти, хората му разравяха пласт подир пласт, а фотографите документираха всяка стъпка. Бяха пресели целия пясък през възможно най-плътното сито и после отново го бяха прекарали през флотационен резервоар, за да открият всеки косъм, всяка нишка и чужд предмет. Беше жесток труд, а се занимаваха с това от осем сутринта. Вече беше три часът и температурата сигурно бе прехвърлила четиридесетте градуса отдавна. Мухите налитаха с рояци и заплашителното им жужене изпълваше затвореното пространство.
Съвсем скоро, помисли си Уилър, щеше да стане време за „изсипването“ — онзи момент, когато разложеният труп щеше да бъде изсипан в найлонов чувал за транспортиране, за да не се разпадне на части като преварено пиле. Много неща се случват с едно тяло за пет дена в лятната жега. Файнингър, полицейският патолог, стоеше наблизо и надзираваше тази специфична процедура. Тя изглежда бе единствената, която успяваше да остава така студена и елегантна в тази горещина; сивата й коса бе прибрана в шал, по набръчканото й, но все още красиво лице не се забелязваше нито една капчица пот.
— Искам и тримата да застанете отдясно — каза тя и посочи към екипа криминолози. — Знаете как се прави, подпъхвате ръце отдолу, уверявате се, че сте хванали добре и след това, на три го вдигате и го изсипвате в найлоновия чувал, леко и бързо. Всички ли сте със защитни облекла? Проверихте ли за скъсани места и дупки? — Тя се огледа, гласът й звучеше иронично, може би дори в някаква степен се забавляваше. — Готови ли сме? Хайде да го направим правилно, колеги. Броим до три.