Битката при Верил [bg]

— Вземи отново кристала — нареди той.

— Убеден ли си? — каза Дийкън.

— Небеса, аз ще го вдигна — рече Айви, привеждайки се напред.

Дийкън бързо го грабна. Празнотата отново я обзе.

— Айви? — отново запита той.

Айви не отговори.

— Дай й някаква заповед — каза Лейн.

— Заповед? Много добре… Айви, стани — рече Дийкън.

Тя бавно се подчини.

— Как се казваш, Айви? — продължи младежът.

— Нямам име — безжизнено отговори тя.

— Какво е това? — обърна се сивият магьосник към Лейн.

— Димънт имаше такъв кристал. Когато го използваше, Айви вършеше всичко, което й заповядаше. Дори виждаше каквото й кажеше да вижда — отговори асасинът.

— Трябва да се позанимавам с това — каза Дийкън, оставяйки кристала на земята.

Мигновено Айви отново бе сред тях.

— Какво? Пак ли се случи? И защо стоя права? Какво става? — запита тя, обхваната от смесица гняв и страх.

— О! Ами… Магия, която не бях изпробвал преди. Съжалявам, ако съм те стреснал — обясни Дийкън, отново разчитайки на уклончива честност, за да избегне лъжа.

— Следващия път да попиташ — смъмри го тя.

— Много съжалявам — отвърна младежът, вдигайки кристала с крайчеца на наметалото си, за да не го докосне.

Останалите кристали също бяха изсипани в торбата. Последният се удари в нещо, издавайки странен звук, привлякъл вниманието на Айви.

— Какво беше това? — развълнувано попита тя.

— Не зная — отвърна Дийкън, бъркайки в торбата.

Изваденото предизвика изражение на екстаз върху лицето й и появата на объркана физиономия върху неговото.

— Цигулката ми! — изписка тя, грабвайки я от ръката му.

Радостно подръпна струните.

— А носиш ли и лъка? — изчурулика Айви.

Второ бъркане в торбата разкри, че това действително бе така. Лъкът също бе отскубнат от ръката му, сетне Айви изсвири дълга, чиста нота.

— Не мислех, че някога ще намеря друга, а тази е същата, която забравих, след като Тригора и д’кароните ме заловиха. Къде я намери? — попита тя, обгърната от жълтата аура на щастие.

— Не съм — отговори Дийкън, объркването му примесено с щипка притеснение.

— Не говори глупости. Как иначе ще е у теб? Няма значение. Миранда! Теб те нямаше последния път, когато свирих! Толкова бях тъжна, че и ти не беше там — говореше развълнуваното създание. — Лейн! Моля те кажи, че мога да посвиря за нея, само малко, за да ме чуе как свиря!

Лейн се вгледа в нетърпеливите очи, сияещи насреща му. Намираха се на ръба на долина насред планинска верига, далеч от вражески уши. По-скрити от това надали можеха да бъдат. Пък и с неотдавнашната си поява тук д’кароните съвсем ясно бяха показали, че не съществува място в света, което да е недостижимо за тях. Асасинът кимна. Още не бе преполовил движението, когато Айви вече допираше лъка до струните.