Битката при Верил [bg]

— Сторено е — изрече Дийкън с дрезгав глас.

— Какво направи? — напрегнато запита девойката. — Трябва да те изцелим.

— Не и по същия начин. За теб е прекалено опасно — каза той. — Има и други възможности. Нейното състояние бе по-напреднало от моето. Все още разполагаме с време.

— Не ме е грижа колко е опасно, няма да те оставя да умреш, търсейки някакъв друг метод, след като вече ни е известен работещ такъв — увери го момичето.

— Не знаем, че работи. Все още й предстои дълга нощ. Ще се нуждае от всяка частица от силата си, за да надвие проклятието.

— Просто ми кажи — настоя Миранда. — Аз ще се оправя с последиците.

— В никакъв случай. Традиционното целение срещу некромансърството е да се противодейства на чернотата му със… — поде той.

— Това е лудост! Защо рискуваш живота си?! — протестира девойката, а очите й се наляха със сълзи.

— … святост — продължи той, повишавайки гласа си, за да не бъде заглушен от нейния. — Светена вода. В някои случаи помазването на раната се е оказвало ефективно.

— Самият ти каза, че нямало лек за Душевна поквара — опита се да спори Миранда.

— Но това не е Душевна поквара. Може да има слабост, която въпросното заклинание да не притежава — отвърна Дийкън.

Миранда размаха ръце:

— И къде ще намерим светена вода?!

— Това е… добър въпрос — отбеляза младежът, сякаш тази мисъл не бе прекосявала все по-изтерзания му ум.

Посегна към тънката книжка, разлиствайки страниците.

— Некромансърство… да… а… благословията от свещеник е мощно средство… но ние не разполагаме със свещеник. А… има определени билки, които забавят процеса.

Миранда безпомощно се огледа. Извади манерката си и насипа вътре малко сняг от входа на пещерата.

— Какво правиш? — поинтересува се Дийкън.

— Аз съм Избрана, нали така? Което означава, че съм дело на божествената воля — отговори девойката, приключвайки със снега и насочвайки част от пламъците около манерката.

Докато снегът се топеше, Миранда мислеше. С времето думите се появиха.

— Сили над нас. Белегът на ръката ми е вашият знак, че съм ваш инструмент в тази битка. Представлявам нашия свят. Защитавам го. Не съм искала тази роля, но сторих всичко по силите си, за да я изпълня, без да желая нищо в замяна. Но сега същите сили, които съм призвана да отблъсна, заплашват да отнемат единствената душа, която се е докоснала до моята. Създание, чийто живот значи за мен повече от моя собствен. Моля ви единствено да ми дадете силата да отмия покварата на нечистите. Моля ви единствено да влеете в тази скромна вода чистотата си, за да може да изцели тази жертва на мрака — изрече тя.

Напрегнала сетива, зачака за някакъв знак — какъвто и да е — че молитвата й е била чута. Създаденият от нея пламък потрепваше, вятърът навън виеше, но нямаше никакъв признак, че нещо се е променило. Пое си дълбоко дъх и му направи знак да открие раната. Посипа няколко капки върху поразената плът.